Грозните [bg]

Зачуди се как ли ще я хванат. Дали ще я зашеметят? Или ще използват мрежа? А може просто да падне от въздушната вълна на техния полет? При тази скорост и без противоударни гривни всичко можеше да я свали на земята, което означаваше смърт.

Сигурно точно това целяха.

Писъкът на витлата долетя отдясно и ставаше все по-силен.

Малко преди звукът да я настигне, Толи използва цялата си тежест, за да намали рязко скоростта на сърфа, което едва не я изхвърли от дъската. Двата автолета префучаха отгоре, изпреварвайки я с почти километър и половина, но вихрушката, образувана от витлата им, подхвана сърфа и го завъртя в кръг. Дъската подскочи, после се наклони отвесно и Толи се вкопчи в нея, докато светът се въртеше като луд наоколо.

Накрая успя да си възвърне контрола над сърфа и отново се понесе напред с пълна скорост, преди автолетите да са успели да се върнат обратно. Машините на извънредните може и да са бързи, но нейният сърф беше много по-маневрен от тях.

При наближаването на следващия завой преследвачите й вече бяха съвсем близо и караха много по-бавно, явно пилотите схванаха, че с висока скорост я губят при всяка маневра.

Нека сега се опитат да летят под нивото на дърветата, каза си тя.

Застанала на колене върху сърфа, стиснала дъската и с двете си ръце, Толи навлезе в следващия завой, спускайки се почти до мръсното дъно на пресъхнало речно корито. Чу воя на витлата постепенно да се усилва зад гърба й.

Откриха я твърде лесно, явно се ориентираха по температурата на тялото й, за да я следят под прикритието на дърветата, също както правеше охраната в града. Толи си спомни портативната грейка, която толкова пъти беше използвала, за да се измъкне от общежитието. Ех, ако сега беше с нея.

После се сети за разрушения железопътен тунел, който Давид й показа още първия ден след нейното пристигане в Мъглата. Дебелите студени скални стени щяха да прикрият топлината на тялото й.

Опита се да не обръща внимание на тътена от машините на преследвачите и продължи да се носи над пресъхналото речно корито, после се прехвърли над рудната жила и накрая над реката, която водеше към железопътната линия. Мина косо над водата; а автолетите останаха над дърветата, изчаквайки търпеливо да излезе от прикритието си.

Щом наближи завоя на железопътната линия, Толи увеличи скоростта, спускайки се съвсем ниско над водата, колкото й стигаше куражът. Взе завоя с максимална скорост и профуча над релсите.

Автолетите продължиха надолу по реката. Извънредните явно очакваха да се прехвърли над другия ръкав на реката, но внезапната поява на старата железопътна линия ги хвана неподготвени. Ако успееше да стигне планината преди онези да направят тромавия обратен завой, щеше да е в безопасност.