Убийството на Линда [bg]

— Какво имаш предвид? — попита Бекстрьом. „Точно сега Карлсон не ми трябва. Вече вкараха негъра на топло.“

— В досието му са вписани единайсет провинения. Специалитетът му е да пребива интимните си приятелки.

— Какъв по-подходящ човек за член на новосформирана гражданска инициатива — доволно отбеляза Бекстрьом и добави наум: „И най-подходящият човек, с когото да зашлевя по един шамар на Лу и на онзи ахмак Улсон.“

— Единственият проблем е, че последното му провинение е отпреди девет години.

— Сигурно си е взел поука. Започнал е да ги пердаши през хавлиена кърпа. Изрови всичките му кирливи ризи — заръча той и млъкна, защото Левин и Рогершон стояха на вратата му с вада на кокошки, които умират час по-скоро да снесат. — Влизайте, момчета, влизайте. Младият Торѐн тъкмо си тръгваше.

— Е? — любопитно ги попита Бекстрьом, след като Торѐн излезе и затвори вратата. — Негърът глътна ли си граматиката? Видях Адолфсон заедно с онзи сакат благородник да го мъкнат към пандиза.

— Съжалявам, но ще трябва да те разочаровам, Бекстрьом — отвърна Левин. — И аз, и Рогершон сме убедени, че Льофгрен не е убиецът.

— Сега пък ново двайсет! — разсмя се Бекстрьом. — Тогава какво търси в пандиза?

— И дотам ще стигна, но трябва да се примириш с мисълта, че той е невинен.

— Как така невинен? — Бекстрьом се подпря на облегалката на стола.

— Има алиби.

— Алиби ли? — изсумтя Бекстрьом. — И кой ще му осигури алиби? Мартин Лутър Кинг?

— Отказа да назове името и ние веднага го арестувахме, преди да е размислил.

— Но Левин се сети за кого става дума — доволно се обади Рогершон.

— Кой е? — Бекстрьом се наведе напред и ги изгледа с присвити очи.

— Ето как според нас са протекли събитията. Младият Льофгрен си тръгва към четири от Градския хотел. За пред останалите разиграва театъра, че се прибира сам, за да се наспи. На няколко пресечки от клуба обаче изчаква жена, с която си е уговорил среща при пълна потайност в заведението. Тя се появява малко след четири, двамата отиват в апартамента на Льофгрен и правят онова, което се прави в такива случаи — довърши Левин и въздъхна.

— И коя е тази жена? — попита Бекстрьом, макар вече да се досещаше за отговора.

— Колежката Ана Сандберг, ако се вярва на наш свидетел — отвърна Левин.

— Ще убия тази шибана кучка! — изрева Бекстрьом и скочи от стола. — Кълна се, ще я…

— Нищо няма да правиш — прекъсна го Рогершон и поклати глава. — Ще седнеш и ще се успокоиш, преди да си получил инсулт или нещо още по-лошо.

„И какво ще е това по-лошо от инсулта? — зачуди се Бекстрьом и рухна върху стола. — Тази нещастница трябва да умре.“