Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийството на Линда [bg]
Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийството на Линда [bg]

Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:

Пропит с ирония, достигаща до сарказъм, романът започва с едно на пръв поглед „обикновено“ убийство: съвсем млада жена, курсантка в Полицейската академия, е намерена мъртва в апартамента на майка си в шведския град Векшо. За да оглави разследването, от Стокхолм пристига комисар Еверт Бекстрьом заедно със специално подбрания си екип. Използвайки познанията си за системата, Першон ни разкрива отблизо прийомите на комисаря и разбулва грозната истина за бездействието и цинизма, с които служителят на реда посреща задълженията си. Въпросът кой и защо е убил Линда неизбежно поставя на дневен ред ефикасността на разследващите, хвърля светлина върху тяхното чувство за дълг и професионална преценка, която, уви, често се влияе от стремеж към надмощие и реваншизъм. За щастие, будният ум и отличният полицейски нюх на Ана Холт и Лиса Матей, които поемат разследването след провала на Бекстрьом, ни вдъхват надежда в тържеството на професионалния и човешкия морал над бездушието и егоизма. Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Лейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 190
Перейти на страницу:

— Поздравих Линда. Познах я. Виждал съм я в ченгеджийницата.

— Какво точно й каза? — настоя да узнае Фон Есен.

— Попитах я няма ли по-приятно занимание от това, да яде черни бастуни — отвърна Гура и се усмихна доволно на полицаите. — А, май споменах и нещо за спин. Такива чернилки са ходещи биологични бомби, като си помисли човек какви зарази разнасят.

— Какво стана после? — намеси се Адолфсон.

— Негърът побесня и забърза напред. Цялото му лице посиня. Тогава си помислих: такъв брикет не трябва дори да го пипаш, защото може да умреш от херпес. И то в най-добрия случай. После и аз се ометох оттам.

— Тогава часът е бил около четири и случката се разиграва по Северната алея на приблизително петстотин метра от Градския хотел, така ли е?

— Да — потвърди Жълто-синия. — Беше някъде към четири. Намирахме се близо до кръговото кръстовище до поликлиниката.

— Донесли сме няколко снимки, които ще те помоля да погледнеш. — Фон Есен подреди снимките на деветимата мъже. — Разпознаваш ли някой от тези мъже?

— В разпита, проведен от наш колега, отричаш категорично да си имал сексуална връзка с Линда — каза Рогершон. — Описал си я като една от състудентките ти.

— Просто учехме в една група. Но това вече го знаете.

— Да, знаем го. Знаем и друго: спал си с Линда. Защо не си го казал по време на разпита?

— Не знам за какво говорите — заинати се Льофгрен. — Не съм имал връзка с нея.

— Тогава ще ти задам съвсем лесен въпрос: спал ли си с Линда? Да или не?

— Не разбирам какво общо има това със случая. Пък и нямам навика да обсъждам личния си живот. Не съм такъв тип.

— Според приятелите ти си точно такъв тип — възрази Рогершон. — Разговаряхме с неколцина от тях и според показанията им в продължение на месеци ти си се хвалил със сексуалните си подвизи в леглото на Линда.

— Пълни глупости. Никога не говоря за сексуалния си живот. Това са измишльотини.

— Измишльотини, казваш. Ако не си спал с Линда, просто го кажи.

— Явно не схващате какво ви говоря.

— Схващам прекрасно — увери го Рогершон. — Освен това знам, че си излъгал по време на полицейски разпит, а в момента чувам със собствените си уши как шикалкавиш, вместо да отговориш на съвсем елементарен и директен въпрос.

— Вашият въпрос няма никакво отношение към случая. Не аз съм убил Линда. Ако ме подозирате, значи съвсем сте изперкали.

— Щом си невинен, сигурно нямаш нищо против да ти вземем ДНК проба, за да те зачеркнем от списъка със заподозрените — Рогершон му посочи многозначително епруветката с клечките до диктофона.

— Нямам никакво намерение да давам проба — възрази Льофгрен. — Нищо лошо не съм направил и не разполагате с никакви улики срещу мен. В момента се опитвате — защото съм сигурен, че правите точно това — да се отървете от чернокож бъдещ колега — възмутено ги обвини Льофгрен. — Точно това е целта ви. Другото са празни приказки.

— А аз ти казвам, че лъжеш, и то докато те разпитваме за убийство на твоя колежка от Полицейската школа. Този факт ни кара да те подозираме. За нас е важно единствено да изясним твоята роля в случая.

— Ще отговаряте за действията си — разпали се Льофгрен. — Поне да бяхте…

— Не само ние — прекъсна го Рогершон. — Прокурорът също храни сериозни съмнения.

— Извинете, че ви прекъсвам — намеси се адвокатът на Льофгрен. — Но за мен ще бъде интересно да науча каква е позицията на прокурора.

— Съвсем проста. Ако подзащитният ви продължава да лъже и да увърта, госпожа прокурорът смята, че ще има достатъчно основания да поиска задържането му под стража.

Рогершон и Левин се спогледаха. Левин кимна.

— В такъв случай настоявам да впишете в протокола, че не споделям мнението на прокурора — заяви адвокатът.

— Непременно — кимна Рогершон. — Предполагам, господин адвокатът е наясно, че ако иска да обжалва това решение, трябва да се обърне към друг орган, а не към полицията. Последен въпрос, Роланд, преди да те арестуваме…

— Имам алиби — прекъсна го Льофгрен. — Полицаите от твоето поколение учили ли са какво означава думата алиби?

— Този е — Гура Жълто-синия се усмихна тържествуващо и вдигна снимката на Ерик Роланд Льофгрен.

— Не бързай, Гура — посъветва го Фон Есен. — Помисли добре.

— На мен например всичките ми изглеждат еднакви — вметна Адолфсон. — Как може да си толкова сигурен?

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)