Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Поздравих Линда. Познах я. Виждал съм я в ченгеджийницата.
— Какво точно й каза? — настоя да узнае Фон Есен.
— Попитах я няма ли по-приятно занимание от това, да яде черни бастуни — отвърна Гура и се усмихна доволно на полицаите. — А, май споменах и нещо за спин. Такива чернилки са ходещи биологични бомби, като си помисли човек какви зарази разнасят.
— Какво стана после? — намеси се Адолфсон.
— Негърът побесня и забърза напред. Цялото му лице посиня. Тогава си помислих: такъв брикет не трябва дори да го пипаш, защото може да умреш от херпес. И то в най-добрия случай. После и аз се ометох оттам.
— Тогава часът е бил около четири и случката се разиграва по Северната алея на приблизително петстотин метра от Градския хотел, така ли е?
— Да — потвърди Жълто-синия. — Беше някъде към четири. Намирахме се близо до кръговото кръстовище до поликлиниката.
— Донесли сме няколко снимки, които ще те помоля да погледнеш. — Фон Есен подреди снимките на деветимата мъже. — Разпознаваш ли някой от тези мъже?
— В разпита, проведен от наш колега, отричаш категорично да си имал сексуална връзка с Линда — каза Рогершон. — Описал си я като една от състудентките ти.
— Просто учехме в една група. Но това вече го знаете.
— Да, знаем го. Знаем и друго: спал си с Линда. Защо не си го казал по време на разпита?
— Не знам за какво говорите — заинати се Льофгрен. — Не съм имал връзка с нея.
— Тогава ще ти задам съвсем лесен въпрос: спал ли си с Линда? Да или не?
— Не разбирам какво общо има това със случая. Пък и нямам навика да обсъждам личния си живот. Не съм такъв тип.
— Според приятелите ти си точно такъв тип — възрази Рогершон. — Разговаряхме с неколцина от тях и според показанията им в продължение на месеци ти си се хвалил със сексуалните си подвизи в леглото на Линда.
— Пълни глупости. Никога не говоря за сексуалния си живот. Това са измишльотини.
— Измишльотини, казваш. Ако не си спал с Линда, просто го кажи.
— Явно не схващате какво ви говоря.
— Схващам прекрасно — увери го Рогершон. — Освен това знам, че си излъгал по време на полицейски разпит, а в момента чувам със собствените си уши как шикалкавиш, вместо да отговориш на съвсем елементарен и директен въпрос.
— Вашият въпрос няма никакво отношение към случая. Не аз съм убил Линда. Ако ме подозирате, значи съвсем сте изперкали.
— Щом си невинен, сигурно нямаш нищо против да ти вземем ДНК проба, за да те зачеркнем от списъка със заподозрените — Рогершон му посочи многозначително епруветката с клечките до диктофона.
— Нямам никакво намерение да давам проба — възрази Льофгрен. — Нищо лошо не съм направил и не разполагате с никакви улики срещу мен. В момента се опитвате — защото съм сигурен, че правите точно това — да се отървете от чернокож бъдещ колега — възмутено ги обвини Льофгрен. — Точно това е целта ви. Другото са празни приказки.
— А аз ти казвам, че лъжеш, и то докато те разпитваме за убийство на твоя колежка от Полицейската школа. Този факт ни кара да те подозираме. За нас е важно единствено да изясним твоята роля в случая.
— Ще отговаряте за действията си — разпали се Льофгрен. — Поне да бяхте…
— Не само ние — прекъсна го Рогершон. — Прокурорът също храни сериозни съмнения.
— Извинете, че ви прекъсвам — намеси се адвокатът на Льофгрен. — Но за мен ще бъде интересно да науча каква е позицията на прокурора.
— Съвсем проста. Ако подзащитният ви продължава да лъже и да увърта, госпожа прокурорът смята, че ще има достатъчно основания да поиска задържането му под стража.
Рогершон и Левин се спогледаха. Левин кимна.
— В такъв случай настоявам да впишете в протокола, че не споделям мнението на прокурора — заяви адвокатът.
— Непременно — кимна Рогершон. — Предполагам, господин адвокатът е наясно, че ако иска да обжалва това решение, трябва да се обърне към друг орган, а не към полицията. Последен въпрос, Роланд, преди да те арестуваме…
— Имам алиби — прекъсна го Льофгрен. — Полицаите от твоето поколение учили ли са какво означава думата алиби?
— Този е — Гура Жълто-синия се усмихна тържествуващо и вдигна снимката на Ерик Роланд Льофгрен.
— Не бързай, Гура — посъветва го Фон Есен. — Помисли добре.
— На мен например всичките ми изглеждат еднакви — вметна Адолфсон. — Как може да си толкова сигурен?