Убийството на Линда [bg]

— Трябва да се сдобием с ДНК-то му — каза Карлсон. — Непременно трябва да вземем проба от него. Но не знам как да го направим, без началството и по-специално колегата Улсон да побеснеят.

— Смятай, че сме успели — заяви гордо Торѐн. — Оказа се, че колегите от Малмьо разполагат с негова проба. По време на рутинна проверка на случаен принцип във връзка с убийството на онази Жанет преди пет-шест години Карлсон попаднал сред полицаите, от които взели генетичен материал. Убиецът още не е намерен. Явно тогава Карлсон е бил невинен.

— Но защо още не са изхвърлили ДНК пробата му? — изненада се Кнютсон.

— Как ще изхвърлят такава проба? — възмути се Торѐн. — В научно-техническата лаборатория в Линшопинг нямат избор и са принудени да се разделят с проби, постъпили за рутинна проверка, но колегите от Малмьо са приложили копие от резултатите от експертизата към досието му. Изпратиха ми го и аз го препратих към Линшопинг.

Бекстрьом не стана от леглото. Само повдигна гърба си с още няколко възглавници и съвсем заприлича на най-обикновен пациент с наднормено тегло в кардиологично отделение. „Така й се пада на нещастната кучка“, отсъди той и размаха дебелата си омаломощена ръка към минибара.

— Ако ти се пие студена бира, вземи си от минибара, Ана — каза той. „Да го духаш, лъжлива проклетнице.“

— Нямаш ли нещо по-силно? — попита Ана Сандберг. — Мислех да приключвам за днес и да сляза в центъра. Няма да се връщам в хотела до сутринта и ще ми трябва по-сериозно подкрепление.

— Уиски и водка има на рафта — посочи Бекстрьом. „Какво става тук, по дяволите?“

— Благодаря — отвърна Ана и си наля почти рогершонска доза. — Ти не искаш ли? — попита тя и размаха въпросително бутилката с уиски на Бекстрьом.

„Какво, по дяволите, става тук? Първо саботира разследването ми, после нахълтва неканена в хотелската ми стая и след минута вече ме черпи с алкохол, който съм купил аз“, дивеше се Бекстрьом.

Инспектор Ана Сандберг обясни, че е дошла да го помоли за извинение. Изложила се ужасно — по собствените й думи — и Бекстрьом бил първата спирка в нейното своеобразно поклонение в Каноса31. В своя защита искала да каже, че по телефона Льофгрен й бил обещал да уреди въпроса, както подобава на истински джентълмен, и незабавно да даде ДНК проба — доброволно, макар и невинен, защото това би бил най-лесният изход и за двама им.

Сандберг не сложила картите на масата дори след като Льофгрен не спазил обещанието си. Причината била чисто човешката й слабост. Продължавала да таи надежда, че Льофгрен ще се вразуми или поне ще я измъкне от тази, меко казано, неловка ситуация. Пък и нямала представа каква са намислили Бекстрьом и колегите му, макар че след разговора с Левин се убедила, че действията им са напълно уместни.