![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Когато слезе за закуска, Рогершон му предаде какво се е случило. На практика обстоятелствата около престъплението не бяха изяснени.
— Преди малко говорих с колежката Сандберг — каза Рогершон.
— И какво ти каза?
— Че потърпевшата я съмнявала. Според Сандберг момичето си е измислило цялата история.
„Виж я ти Сандберг! — удиви се Бекстрьом. — Какво ли още ми предстои да чуя, преди да си отида от този свят!“
Вечерта Бекстрьом се обади на своята приятелка — радиорепортерката, но както и през уикенда, се свърза с гласовата й поща. „Къде се губиш, мамче?“, чудеше се той и понеже не му хрумваше нищо по-интересно, поръча си вечеря и бира в стаята и щрака от канал на канал, докато накрая заспа.
Ян Левин пак сънува.
Швеция, средата на петдесетте. Тогава Левин става на седем години, наесен ще започва училище и получава първия си истински велосипед. Червен „Крешент Валиант“.
Вилата на дядо и баба на остров Билдьо в стокхолмския архипелаг. Мама, тате и Левин. Ден след ден слънцето грее от безоблачното небе.
— Истинско циганско лято — казва тате.
Това лято неговият отпуск сякаш няма край.
— Защо се нарича циганско лято, тате? — пита Ян Левин.
— Така се казва — отвръща тате, — когато лятото е топло и дълго.
— Но каква общо има то с циганите? — настоява да разбере Ян. — Защо се нарича „циганско“?
Чакълести пътеки, коприва в храсталаци и канавки. Миризма на креозот. Тате подтичва след него и придържа кошницата на велосипеда, а Левин стиска кормилото с потни ръце и върти педалите, колкото го държат почернелите му хилави крачка.
— Пускам те! — извиква баща му.
Макар да знае, че трябва хем да направлява колелото, хем да върти педалите, Левин не може да върши двете неща едновременно. Или върти педалите, или държи кормилото. Случва се баща му да го изпусне. Ожулени колене, насинени кокалчета, обриви от коприва, рани от магарешки бодили и тръни.
— Да опитаме пак, Ян — предлага баща му и разрошва ласкаво косата му.
Левин отново яхва велосипеда.
Държи кормилото и върти педалите, държи кормилото и върти педалите. Тате го пуска и този път не успява да го хване навреме. Ян пада.
Левин се обръща, но вместо ръцете на баща му, готови да го вдигнат, вижда колегата Бекстрьом, който му се хили ехидно.
— Може ли да постъпиш толкова глупаво, Левин? — пита Бекстрьом. — Защо спираш да въртиш педалите, след като съм спрял да те бутам?!
Левин се събуди, домъкна се в банята, пусна студената вода да тече и започна да масажира очите и слепоочията си.
40
Векшо, понеделник, 28 юли — понеделник, 4 август
По време на първата седмична сутрешна оперативка с разследващата група ръководителят на предварителното разследване Бенгт Улсон имаше удоволствието да съобщи, че са поставили нов рекорд в историята на шведската полиция. Офанзивата по вземане на ДНК проби във Векшо и околността вървяла с пълна пара и още през уикенда броят на доброволно дадените проби минал петстотин. Към тях следвало да се добавят и още няколко ДНК отпечатъка с неизвестен произход, защото бяха взети от сдъвкан тютюн, окървавена кърпичка, огризка от ябълка и заключение от анализ, проведен в Националната научно-техническа лаборатория, със скрит сериен номер.
Бъдещият колега, курсантът Льофгрен, отпадна от кръга на заподозрените благодарение на традиционната проба с памуче на клечка, докато колегата с психичните проблеми — най-вероятно посредством здравословните си хранителни навици и без изобщо да знае. По някаква причина Левин реши, че случаят е подходящ да разкаже на колегите си кога и как е бил поставен предишният рекорд в тази област. Тогава той и колегите му от Главната дирекция също участвали в разследването. Ставало дума за убийство, известно като делото „Петра“. Досега обаче разследващите разполагали само с петстотин проби, макар че случаят датираше от няколко години. Понеже още не бяха разкрили убиеца, на практика вече не работеха по случая. Уви, Левин се увлече да говори надълго и широко по темата:
— Спомням си първото ми разследване на убийство. Жертвата беше млада жена — подхвана той, все едно водеше монолог. — Било е преди близо трийсет години. Тогава мнозина от вас дори не се били родени. Във вестниците убийството стана известно като „делото «Катарина»“. По онова време изобщо не бяхме чували за ДНК и знаехме, че ако искаме да намерим убиеца, трябва да действаме само по изпитания стар начин, без да разчитаме на криминално-технически и лабораторни методи. Криминалистите се включваха в случая чак в съда, след като ние, полицаите, вече сме хванали виновника.