Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— С какво да ви помогна, господа? — попита дружелюбно курсантът Льофгрен.
— Искаме да поговорим с теб — отвърна също толкова дружелюбно Адолфсон.
— Ще се наложи да го отложим за утре, защото сега отивам на тренировка — обясни Льофгрен, махна им с ръка и се затича в посока, противоположна на Векшо.
Фон Есен тутакси хукна след него и в негова чест заслужава да отбележим, че в продължение на няколкостотин метра не изпусна Льофгрен от очи. После обаче гората погълна курсанта и преследвачът му спря. Прегънат надве, той едва си поемаше дъх.
— Двайсет и пет градуса на сянка, но въпреки това служебният дълг налага да преследваш тъмнокожи мъже — отбеляза Адолфсон, когато колегата му се върна пред къщата. Самият Адолфсон се бе настанил удобно на един градински стол.
— Говори ли с родителите? — попита Фон Есен.
— Вкъщи май няма никого.
— Ще се обадим на Левин — реши Фон Есен.
— Как така офейка? — възкликна Левин по телефона пет минути по-късно.
— Как така офейка? — слиса се и Улсон след още десет минута.
— Офейка?! Просто така? — попита прокурорката, на която съобщиха „новината“ по мобилния след още четвърт час.
— Просто е офейкал — обясни Левин. — Какво ще правим сега?
— Какво ще правим сега? — попита Улсон, когато Левин му се обади за втори път в рамките на половин час.
— Прокурорката предлага да не избързваме с решението. Ако до утре не го хванем, тя ще издаде официална заповед за задържането му — обясни Левин.
— Защо просто не настигнахте шибаното копеле и не му дръпнахте един як бой? — изрева Бекстрьом с лице, пламнало като лицето на Фон Есен след преследването, макар че Бекстрьом цял следобед не се бе надигал от стола зад бюрото си.
— Защото нямахме такава възможност, ако разбирате какво искам да кажа, шефе — отвърна Адолфсон.
— Не искахме да компрометираме бъдещите разпити, застрелвайки важно за разследването лице просто така — потвърди и Фон Есен в типичния си дипломатичен стил, част от аристократичния му произход.
Внимавай в картинката, проклет педал — предупреди го наум Бекстрьом и го прониза с гневен поглед.
— На ваше място не бих се поколебал да поискам подкрепление от кучета и хеликоптери и да отцепя целия шибан мост.
38
На следващата сутрин Бекстрьом разтвори вестник „Смоландспостен“ за пръв път през живота си. Местният ежедневник беше отделил няколко страници на новосъздадената гражданска инициатива „Мъжете от Векшо срещу насилниците на жени“. Вниманието на Бекстрьом привлече снимка на инициативния комитет, която заемаше половината първа страница. В средата стоеше председателката Лу Улсон, от дясната и лявата й страна — съответно Муа Йертен и комисар Бенгт Улсон, а по фланговете — малкият Бенгт Монсон и два пъти по-едрият Бенгт Карлсон. И петимата гледаха сериозно в обектива и стискаха ръцете си.
„Какви глупаци!“ — развесели се Бекстрьом.
Редакцията на вестника обаче явно не споделяше неговото мнение. В статията, издържана изцяло в положителен дух и поместена на челно място в „Смоландспостен“, главният редактор бе вложил целия си поетичен талант и дори в самото началото на материала сравняваше полицията с „рехава, порутена ограда, която не може да спре все по-ожесточаващата се престъпност“. По-нататък същият автор изказваше мнението, че освен дето частните криминално-политически инициативи са крайно необходими, не по-малко необходимо е обществото да ги приеме на сериозно.
„Дори ние, жителите на обикновено съвсем спокойния Векшо, трябва да осъзнаем, че борбата срещу увеличаващата се и все по-брутална престъпност всъщност е отговорност на всички нас“, подчертаваше авторът в заключителната част на материала.
„Как, по дяволите, изсмукват такива глупост от пръстите си?“, удиви се Бекстрьом и пъхна вестника в джоба си, за да може по-късно, като се качи в кабинета си, да се посмее на воля.
За пореден път Левин бе прекарал нощта в леглото на Ева Сванстрьом. Тя заспа, но той остана буден още час. Блъскаше си главата какви ли ги е надробил младият Льофгрен.