Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Предстоят ми разговори с няколко души — заключи тя. — С теб, Бекстрьом, с Улсон и с мъжа ми. Най-вече с мъжа ми — подчерта тя, тръсна глава и отпи солидна глътка от чашата си.
„Какви ги говори? Тези жени никак не са в час.“
— Да не си полудяла? — попита я той. — Не си и помисляй да казваш това на Улсон.
Но тя явно беше решила да си признае и пред него. Предпочитала да хване бика за рогата, да си изтърпи срама и — в най-лошия случай — да напусне полицията и да поеме по друг път.
— В последното не се бъркам, но не разбирам защо искаш да разказваш всичко това на Улсон.
— По-добре да го чуе от мен — решително отсече Сандберг. — Не искам да го научи от други.
— Поправи ме, ако греша, но говорим за комисар Бенгт Улсон: детектива, който залавя ритуални убийци от дълбоките смоландски гори и изпада в дълбоки размисли всеки път, когато стане от тоалетната. После минава време, докато се усети, че държи парче тоалетна хартия.
— Значи, според теб не бива да говоря с Улсон? — попита Сандберг и по лицето й неочаквано се изписа въодушевление.
— Не, не трябва. Не говори с никой от колегите, защото Левин и Рогершон вече са им казали, и те само ще клатят глави, опиташ ли се да говориш с тях. Избий си тази идея от главата.
„Тези жени наистина са пълни откачалки.“
— А мъжът ми? Той също е колега, но това ти вероятно го знаеш.
— Той възбужда ли се от изневери? — попита Бекстрьом с леко отвращение. Имайки предвид, че съпругът на Сандберг работеше като районен полицай, можеше да се очаква най-лошото.
— Никак не ми се вярва.
— Е, в такъв случай по-добре нищо не му казвай — сви рамене Бекстрьом.
Ана Сандберг кимна замислено.
— Може ли да си налея още едно? — Тя вдигна многозначително празната си чаша.
— Разбира се — щедро отвърна Бекстрьом и вдигна и своята. — Налей и на мен едно малко.
„Жалко, че Лу не е тук. Иначе щеше да научи един изпитан цяр срещу депресия“, помисли си Бекстрьом. Колежката Сандберг вече изглеждаше като друг, по-добър човек. Дори циците й се повдигнаха и започнаха да възвръщат апетитната си форма. И то само след две питиета и няколко умни съвета.
— Я зарежи тези глупости, Сандберг. — Бекстрьом вдигна чашата си. — Полицай не се става. Или си, или не си. А един истински полицай никога не злепоставя свой колега.
„Дори да е квачка, която изобщо не е трябвало да попада в гилдията.“
Вечерта, след задължителната вечеря в хотела, Бекстрьом и Рогершон се качиха в стаята на Бекстрьом, за да обсъдят на спокойствие случая и как да продължат, след като младият Льофгрен доказа невинността си. Постепенно бирата и по-силните питиета свършиха и Бекстрьом се почувства толкова изтощен, че дори не намери сили да слезе в бара заедно с Рогершон. В събота Бекстрьом реши да спи до късно и мързеливият и неблагонадежден хотелски персонал се възползва от неразположението му и не си направи труда да смени мръсните му кърпи за ръце.
39
В нощта между събота и неделя, докато Бекстрьом спеше в неоправеното си легло в Градския хотел, в центъра на Векшо беше извършено нападение над жена — само на стотина метра от хотела. Деветнайсетгодишната жертва се прибирала сама от купон в три след полунощ и когато отворила портата към жилищната сграда, където живеела, неизвестен мъж я нападнал отзад, блъснал я в преддверието, съборил я върху пода и се опитал да я изнасили. Жертвата се развикала и се съпротивлявала с всички сили. Неколцина съседи чули виковете й и престъпникът избягал.
Само за петнайсет минути полицията взела всички необходими мерки. Закарали жертвата в болница, отцепили местопрестъплението, пристигнали следователи и криминалисти да разпитат свидетелите и да направят оглед. Три патрулни автомобила обиколили района в търсене на заподозрени, към тях се присъединили и още. Телефоните на разследващите случая „Линда“ започнаха да звънят.
Във вилата си комисар Улсон държеше с едната си ръка телефона, а с другата се мъчеше да си обуе панталона, докато се чудеше къде ли е оставил ключовете за колата. Комисар Бекстрьом продължи да спи най-спокойно. Опитът го беше научил нощем да си изключва мобилния и да дърпа кабела на стационарния.