Артър & Джордж [bg]

В Блумфонтейн болничните палатки са на игрището за крикет; самата болница е в сградата под трибуните. Артър често се сблъсква със смъртта, макар че повече хора загиват от чревни болести, отколкото от куршумите на бурите. Взима си пет дни отпуск, за да придружи армията в нейния поход на север, през река Вет към Претория. На връщане южно от Брандфорт един местен негър с дръглив кон ги спира и им казва, че на два часа път лежи ранен британски войник. Срещу един флорин го наемат за водач. Дълго яздят през царевичните ниви, после из пущинака. Раненият англичанин се оказва мъртъв австралиец — нисък, мускулест, с восъчно прежълтяло лице. Войник номер 410 от кавалерията на Нов Южен Уелс; вече без кон и без пушка. Кръвта му е изтекла от рана в корема. Лежи с джобен часовник в ръката; навярно е гледал как животът му отлита минута подир минута. Часовникът е спрял на един след полунощ. Върху гърлото на празната манерка до него е сложена червена шахматна фигура от слонова кост. Другите фигури — вероятно откраднати от някое бурско имение — лежат в раницата му. Събират оскъдните вещи: патрондаш, автоматична писалка, копринена кърпичка, сгъваемо ножче, джобен часовник и протрита кесия с две лири, шест шилинга и шест пенса. Премятат лепкавото тяло върху коня на Артър и рояк мухи ги придружава по трите километра път до най-близката телеграфна станция. Там оставят за погребение номер 410 от кавалерията на Нов Южен Уелс.

Артър е виждал всякаква смърт в Южна Африка, но тази ще си спомня най-често. Честна схватка, простор и велика кауза — не може да си представи по-добра смърт.

След завръщането му неговите патриотични описания на войната предизвикват одобрение сред висшите обществени кръгове. Настанало е междуцарствие след смъртта на старата кралица и преди коронацията на новия крал. Канят Артър на вечеря с бъдещия Едуард VII и ги настаняват един до друг. Дават му да разбере, че ако доктор Конан Дойл желае, може да бъде включен в списъка за удостояване с рицарско звание по случай коронацията.

Но Артър не желае. Не иска да го удостояват с рицарско звание като някакъв провинциален кмет. Великите мъже не приемат подобни щуротии. Представете си Роудс, Киплинг или Чембърлейн да приемат такова нещо. Не че се смята за равен на тях; но защо стандартите му да са по-ниски от техните? Рицарското звание е нещо, което охотно грабват личности като Алфред Остин и Хол Кейн — ако имат късмета да им бъде предложено.

Мама е смаяна и разярена. За какво е била цялата борба, ако не за това? Ето го момчето, което оцветяваше картонени гербове в нейната единбургска кухня; което учеше наизуст родословието си чак до Плантагенетите. Ето го мъжа, чиято карета носи фамилния герб, в чийто вестибюл се издига витраж в чест на прадедите му. Ето момчето, което учеше рицарските закони и мъжът, който ги осъществява, който отиде в Южна Африка заради кръвта на боец в жилите си — кръвта на Пърси и Пак, Дойл и Конан. Как би посмял да не стане рицар на кралството, когато целият му живот е бил насочен към това постижение?