Артър & Джордж [bg]

— Съгласна съм.

— Може да докаже точно обратното, че любовта ни отслабва. Понякога ми се струва, че честта и безчестието са по-близо, отколкото съм предполагал.

— Никога не съм ти казвала, че пътят на честта е лек. Колко щеше да струва, ако беше така? А може би доказателство просто не съществува. Може би най-доброто е да мислим и да вярваме. Може би ще узнаем наистина само в отвъдното.

— Обикновено доказателството зависи от действието. Необикновеното и ужасното в нашето положение обаче е там, че доказателството зависи от бездействието. Обичта ни е нещо отделно, извън света, непознато за него. Тя е невидима, недосегаема за околните, ала за мен, за нас — очевидна и осезаема до предел. Може да не съществува във вакуум, но съществува на място, където атмосферата е различна: по-лека или по-тежка, така и не знам със сигурност. И нейде извън времето. Винаги е било така, от самото начало. Веднага го разбрахме. Че имаме тази рядка, безценна обич, която ме крепи, която ни крепи в труден час.

— И все пак?

— И все пак… Едва смея да изрека тази мисъл. Тя идва в главата ми, когато стигам до дъното. Неволно се питам… Неволно се питам: ами ако нашата обич не е каквато си мисля, ако не съществува извън времето? Ами ако изобщо не е особена или пък е особена само поради факта, че е потайна и… неосъществена? Ами ако… ако Туй умре и ние с Джийн останем свободни, и нашата обич най-сетне може да бъде разкрита, осветена и изведена на бял свят — ами ако в този момент открия, че времето тихомълком, без да го усетя, е разяждало, рушило и подкопавало? Ами ако тогава разбера — ако ние разберем, — че не я обичам както съм си мислел, или тя не ме обича както си е мислела? Какво да правим тогава? Какво?

Мама благоразумно се въздържа от отговор.