Артър & Джордж [bg]

Обсъждат достойнствата на мисис Пайпър и Евзапия Паладино и дали Флорънс Кук е нещо повече от умела измамница. Лодж описва как посетил заседанията в Кеймбридж, на които Паладино провела деветнайсет поредни сеанса при най-строг контрол. Видял я да сътворява силуети от ектоплазма; чул китари да свирят, докато се реят из въздуха. Видял как ваза с нарциси се надигнала от една маса в дъното на залата и без никаква видима опора се приближила до лицето на всеки от присъстващите.

— Ако поема ролята на адвокат на дявола, сър Оливър, и ви кажа, че някои илюзионисти са предлагали да повторят нейните постижения и в отделни случаи наистина са успявали, какво ще ми отговорите?

— Бих отговорил, че наистина е възможно понякога Паладино да прибягва до измама. Например има случаи, когато очакването на публиката е много голямо, а духовете не се явяват. Изкушението е очевидно. Но това не означава, че духовете, които пристигат чрез нея, не са реални и автентични. — Той млъква за миг. — Знаете ли какво казват скептиците, Дойл? От изследване на протоплазмата към изследване на ектоплазмата. А аз отговарям: тогава спомнете си всички, които някога не вярваха в протоплазмата.

Артър се засмива тихо.

— А мога ли да попитам докъде сте стигнали вие в момента?

— Докъде съм стигнал? Проучвам и експериментирам вече двайсет години. Все още има много да се върши. Но въз основа на досегашните ми открития бих направил извода, че е повече от възможно — бих казал дори вероятно — умът да оцелее след физическото разпадане на тялото.

— Много ме обнадеждихте.

Лодж му намига многозначително.

— Навярно скоро ще можем да докажем, че не само мистър Шерлок Холмс умее да се спасява от безспорна и очевидна смърт.

Артър се усмихва любезно. Проклетият детектив ще го преследва чак до портите на свети Петър или до онзи техен еквивалент, който психичната наука постепенно почва да прояснява.