Артър & Джордж [bg]

— Хорнънг, този разговор е безплоден. Очевидно си приписваш по-високо чувство за чест от моето. Ако възникне необходимост да подменим главата на семейството, ще имам предвид твоята кандидатура.

— Quis custodiet, Артър? Кой да каже на главата на семейството, че греши?

— Хорнънг, за последен път ще ти изложа нещата ясно и просто. Аз съм човек на честта. Моето име, името на семейството значи всичко за мен. Джийн Леки е жена с изключително достойнство и изключителна добродетел. Връзката ни е платонична. И винаги ще бъде. Аз ще остана съпруг на Туй и ще се отнасям почтено към нея, докато смъртта отнесе един от двама ни.

Артър е свикнал да слага край на разговорите с категорични заявления. Мисли си, че и сега е така, но Хорнънг продължава да се върти като играч, очакващ опасен удар.

— Струва ми се — отвръща той, — че отдаваш твърде голямо значение на въпроса, дали тия отношения са платонични или не. Аз лично не виждам разликата. Каква е?

Артър се изправя.

— Каква е разликата? — гръмовно повтаря той. Пет пари не дава дали сестра му си почива, дали малкият Оскар Артър спи, дали прислужникът не е лепнал ухо на вратата. — По-голяма разлика няма на този свят! Разлика между вина и невинност — това е.

— Не съм съгласен, Артър. Ти си мислиш едно, светът — съвсем друго. Ти вярваш в едно, светът — в съвсем друго. Честта не е само въпрос на вътрешни чувства, но и на външно поведение.

— Не желая да слушам лекции на тема чест — изревава Артър. — Няма да слушам. Няма. Особено от човек, който описва крадеца като герой.

Грабва шапката си от закачалката и яростно я нахлупва до ушите. Е, това беше, решава той. Това беше. Светът или е с теб, или против теб. И поне положението се прояснява, като видиш как един двуличник се прави на обвинител.