Артър & Джордж [bg]

И тъй четиримата — Уолър, мама, Артър и Джийн — сядат заедно на трапезата. Сервират им, сетне разчистват масата, чашите сияят под светлината на свещите, разговарят предимно за книги и всички се държат тъй, сякаш Уолър е все още ерген. От време на време Артър зърва как котешки силует се прокрадва покрай стената, по-надалеч от ботуша на Уолър. Гъвкава фигура, напредваща предпазливо из сенките като напомняне за дискретно отсъстващата съпруга. Нима всеки брак има своя позорна тайна? Не може ли всичко да се крепи около нещо открито и честно?

Така или иначе, Артър отдавна се е примирил, че трябва да търпи Уолър. И тъй като не може непрестанно да бъде с Джийн, той се задоволява да играе голф с Уолър. Макар и нисък, с вид на книжен плъх, господарят на Мейсънгил Хаус играе съвсем прилично. Разбира се, не го бива много в далечните удари, но трябва да се признае, че е по-точен от Артър, който не се е отървал от лошия навик да запраща топката в най-невероятни посоки. Освен голфа, горите на Уолър предлагат добър лов — яребици, диви кокошки и врани. Понякога двамата излизат и с кучета. Срещу пет шилинга момчето на месаря идва с трите си хрътки и за радост на Уолър търчи с тях цяла сутрин, осигурявайки на кухнята заешко месо за яхнии и пайове.

Но сетне идват часовете, спечелени с толкова старание — часовете насаме с Джийн. Качват се в кабриолета на мама и потеглят към близките села; изследват хълмовете, чукарите и дълбоките долини северно от Ингълтън. Макар че тия пътешествия никога не са леки за Артър — в тях винаги се долавя привкус на отвличане и изневяра, — той играе ролята на туристически агент енергично и от сърце. Показва на Джийн долината Туис и водопада Пека, дефилето на река Доу и водопада Бизли. Гледа я как безстрашно крачи по мостчето на двайсет метра над Ясеновото ждрело. Заедно изкачват Ингълбъро и той неволно си мисли колко е хубаво за един мъж да има здрава жена до себе си. Не прави сравнения, не упреква никого, просто се радва, че не трябва непрестанно да спират за досадни почивки. На върха влиза в ролята на археолог и посочва останките от Бригантийската крепост; после става топограф, когато гледат на запад към залива Моркъм, към пролива Сейнт Джордж и остров Ман, а далече на северозапад се мержелеят възвишенията на Езерната област и Къмбрийските планини.

Неизбежни са миговете на неловкост и притеснение. Макар и далече от къщи, те не могат напълно да изоставят благоприличието; дори и тук Артър е известна фигура, а мама си има положение в местното общество. Тъй че от време на време му се налага с един поглед да пресече склонността на Джийн към нежност и изразителност. А макар да е мъничко по-свободен в демонстрациите на привързаност, Артър не може винаги да се чувства както е редно за влюбен — като прероден. Един ден пътуват с кабриолета през Торнтън, Джийн е отпуснала ръка върху неговата, слънцето грее високо в небето и ги чака цял следобед насаме, когато тя изведнъж казва: