Артър & Джордж [bg]

Започва да си представя, че е попаднал в центъра на триъгълник. Върховете са трите жени в неговия живот, страните — железните пръчки на дълга. Естествено, поставя отгоре Джийн, а Туй и мама — в основата. Но понякога триъгълникът сякаш се преобръща и тогава му се завива свят.

Джийн никога не изрича дори най-меко оплакване или упрек. Казва му, че не може и няма да обича другиго; че да го чака не е изпитание, а радост; че е напълно щастлива; че часовете им заедно са върховната истина на живота й.

— Мила моя — казва той. — Мислиш ли, че откак свят светува, е имало друга любовна история като нашата?

Джийн усеща как в очите й бликват сълзи. Същевременно е леко шокирана.

— Артър, скъпи, това не е спортно състезание.

Той приема упрека.

— И така да е, колцина са подлагали любовта си на изпитание като нас? Струва ми се, че нашият случай е едва ли не уникален.

— Нима всяка двойка не смята, че е уникална?

— Да, широко разпространена заблуда. Но при нас…

— Артър!

Джийн не смята самохвалството за съвместимо с любовта; струва й се вулгарно.

— И все пак — упорства той, — и все пак понякога… дори често имам чувството, че над нас бди дух закрилник.

— Аз също — съгласява се Джийн.

Артър не смята духа закрилник за нелепа или банална идея. Напротив — приема го за нещо правдоподобно и реално.

И все пак той се нуждае от земен свидетел на обичта им. Изпитва необходимост от доказателства. Започва да препраща на мама писмата на Джийн. Не иска разрешение и не смята това за злоупотреба с доверието й. Има потребност някой да знае, че чувствата им един към друг са също тъй свежи както в началото и изпитанията им не са напразни. Казва на мама да унищожава писмата и препоръчва няколко метода. Може или да ги изгори, или — за предпочитане — да ги накъса на ситни парченца и да ги разпилее сред цветята зад къщата си.

Цветя. Всяка година на 15 март Джийн неизменно получава едно кокиче с бележка от любимия Артър. Бяло цвете за Джийн веднъж годишно и цяла година лъжи, скърпени с бели конци, за жена му. А славата на Артър непрестанно расте. Канят го в клубове, на приеми, той е обществена личност. Става авторитет в редица области извън литературата и медицината. Кандидатира се за парламента като либерален юнионист в централния избирателен район на Единбург, където поражението му бива донякъде смекчено от разбирането, че политиката е мръсен занаят. Хората уважават възгледите му, разчитат на неговата подкрепа. Популярен е. Става още по-популярен, когато неохотно отстъпва пред обединеното желание на мама и британската читателска публика — възкресява Шерлок Холмс и го праща по дирите на огромно куче.

Когато избухва войната в Южна Африка, Артър постъпва като доброволец в медицинските части. Мама прави всичко по силите си да го разубеди — мисли си, че едрата му фигура ще е удобна мишена за куршумите на бурите; при това според нея тази война не е нищо друго освен безчестна свада за злато. Артър не е съгласен. Да отиде е негов дълг; знае се, че има по-голямо влияние върху младежите — особено спортуващите младежи — от всеки друг в Англия освен Киплинг. Мисли си също тъй, че тази война заслужава една-две благородни лъжи: нацията тръгва на праведна битка.