Червената лястовица [bg]

И изчезна яко дим. Тридесет минути по-късно екипът на ФБР мрачно предаде по радиостанцията, че някак си са изпуснали заека на юг от парковата алея „Джордж Вашингтон,“ че „Маунт Върнън“ е с отрицателен статус и че те са претърсили отново маршрута, профучавайки обратно през Александрия и на север в предградието Вирджиния. Рибарската кука на Голов беше здраво забита в устата им, дърпайки ги все по-далеч и по-далеч.

Дъждът спря и трафикът изтъня, докато Голов прекосяваше зигзагообразно югозападен Вашингтон, внезапно връщане, паркиране до бордюра, изчакване, наблюдаване. Чистачките набраздяваха предното му стъкло на пресекулки. Сега той трябваше само да премине през националния парк „Нешънъл Мол“, за да влезе в центъра. Щеше да паркира колата си в подземния гараж в Кей Стрийт и да повърви десетина пресечки до „Табард Ин“. Не беше доловил никаква индикация за проследяване, многогодишният му опит му казваше, че е чист, сам, свободен.

Восъчният молив на Сок Бърбанк скърцаше по картата. Обръщането бе станало на Уилсън Бридж — единственото обяснение — и оста на куката сочеше към центъра. Той метна радиостанцията на ФБР настрани — единствените неща, които сега излизаха от техните честоти, бяха псувни. Моливът му поскърца още малко и той постави статичен кордон по южната страна на парка „Мол“, три коли на Седма, Четиринадесета и Седемнадесета улица, оставяйки тунелите на Девета и Дванадесета непокрити. На здрачаване Клио забеляза черното БМВ на Голов да се промъква по Четиринадесета. Тя тихичко съобщи за него, само посока и скорост, после се включи в движението и го последва така, както само една баба би могла да го направи, нежно и с голямо внимание.

Двете други коли на „Орион“ се приближиха до Голов, използвайки паралелните пътища по Осемнадесета и Пенсилвания. Мел и Сок отстъпиха наблюдението на Джони до Макферсън скуеър, където той видя Голов да влиза в подземен гараж. Екипът се подготви да покрие руснака пеш, а точно в това те бяха наистина перфектни. Не използваха АВС формация[109] от десет години. Вместо това се въртяха около заека, обвиваха го като шоколад. Движеха се напред, вървяха назад, пресичаха отпред, правеха остри завои далеч напред. Ако се случеше Голов да погледне към някой от „Орион“, той или тя нямаше да побегне или да се извърне, или да започне да разглежда витрините. Сълзливите очи срещаха неговите за миг, после продължаваха с разсеяна приветливост, синкави коси под невероятни барети, килнати рибарски шапки, пакети, чантички, библиотекарски очила и лули от корен на изтравниче. Голов, висок и аристократичен, който се бе чувствал като у дома си по улиците на Париж или Лондон, не забеляза нищо.