Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Не трябва да се набиваме на очи — съгласи се Маклауд и се обърна към Фийлд: — Какво става с жената?
— Работя с нея.
— Инструктира ли я?
— Да.
— Знае ли какво трябва да прави?
— Да.
— Виждала ли е ведомостите?
— Не, но ще ги потърси.
— Наистина ли мислиш, че можем да й се доверим?
Фийлд се подвоуми:
— Дано да е така, защото иначе пак ще я опандизя.
— Надеждна е.
— Само с Лу ли спи?
— Тя не…
— Спомена ли друг?
— Не. Винаги ходи в апартамента му.
— Той никога ли не я посещава на „Фучоу“?
Фийлд си спомни халата, който му беше дала — с твърде къси ръкави. Стисна юмруци и отговори:
— Мисля, че понякога я посещава.
Маклауд го изгледа изпитателно:
— Лу знае ли, че сме я арестували?
— Не. Не мисля.
Началникът се обърна към Капризи:
— Белезниците от същата марка ли са?
Американецът отново взе снимките и ги разгледа внимателно.
— Не мога да определя.
Остави тази на Наталия Симоновна най-отгоре.
— Може би пропускаме нещо очевидно — продължи началникът. — Някой от съседите на Лена?
— Чен разпита всички, но не научи нищо съществено. Маклауд се обърна към Фийлд:
— Следобед ще отидеш във фабриката. Ще вземеш въоръжен ескорт. Казах на Чарлс Люис да е там точно в три. Това е негова фабрика, по дяволите. Дори лично бих дошъл, ако не беше това проклето финансово заседание.
Фийлд отново прибра снимките. Сгъна плика и го пъхна в джоба на сакото си.
32.
След пет минути Капризи и Фийлд седяха сами в стола и пиеха кафе.
— Как е Чен? — попита Фийлд.
— Добре е. Тази сутрин можем да му отидем на свиждане.
— Имахме късмет.
Капризи мълчеше.
— Сигурно Грейнджър се е обадил на Лу — каза Фийлд.
— Вече се досетихме.
Фийлд извади писмото от банката и го сложи на масата. Американецът го прочете и отбеляза:
— Опитват се да те купят.
— Конспираторите внасят пари в сметката ми, за да свикна с идеята, така ли?
— Точно така.
— Значи първо ме изкушават с парите, а после ще се опитат да ме вербуват.
— Не знам, но бих казал, че отчаяно искат да те купят, навярно заради социалните ти връзки. Затова са тези тлъсти суми.
— Какво да направя?
— Нищо.
— Не трябва ли да върна парите?
— На кого? — Капризи се облегна на лакът върху масата. — Фийлд, кажи ми, наистина ли вярваш, че тази жена не се чука с покровителя си?
Младият мъж погледна партньора си и видя загриженост в очите му.
— Моментът не е подходящ, за да се самозабравяш — добави американецът.
— Не е. Ясно ми е.
— В този град има хиляди хубави руски курветини, затова не прави глупости, разбрано?
— Наистина ли мислиш, че е невъзможно някой да се освободи от пипалата му?
— Да.
Продължиха да пушат мълчаливо. Капризи изпускаше кръгчета дим и ги наблюдаваше как се издигат към тавана, Фийлд изведнъж се почувства като пребито псе. Хвърли цигарата си и я смачка.
— Започваме да разпитваме живеещите по улица „Жофр“, за да разберем къде са живели първите две жертви, така ли?
— По всяка вероятност.
— Между тях би трябвало да има връзка, нали?
Капризи кимна:
— Така мисля.
— Поисках емиграционните да проверят в архивите си. Трябва да имат адресите на момичетата. Дори информацията им да е стара, пак е някакво начало. Можем да ги накараме да побързат.
— Мислех си за руската църква. Ако не друго, двете жени би трябвало да са погребани според обичая, нали?
Фийлд изпита облекчение.
— Би трябвало да имат данни за последния адрес — добави американецът.
— Лена Орлова е от Казан, Наташа — също. Знаем, че и Ирина е от същия град. И трите са посещавали сбирки на „Нов шанхайски живот“. Съвпадение ли е? И защо няма досие за Наталия Симоновна? Сергей твърди, че не е познавал добре нито една от тях, но съм сигурен, че лъже. Мисля, че и Наташа лъже.
— Ще ми се добре да подредя този Сергей.
Фийлд се усмихна: