Господарят на дъжда [bg]

Автор: Bradby Tom
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: Ера
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.

Перейти на страницу:

— От работа ли се връщаше, Сергей?

— Да.

— Говорих с още една твоя сънародничка, която не ми каза нищо. Ако обаче срещнеш Лу, кажи му, че накрая ще накарам някого от вас да проговори.

— Нямам нищо общо с Лу.

— Радвам се да го чуя.

Сергей премести тежестта си от единия на другия крак.

— Изглеждахте много… близки.

Фийлд пристъпи към него:

— Искаш ли да се сближа и с теб?

Руснакът се опита да затвори вратата, но той я блъсна и нахълта вътре.

— Ти се страхуваш от Лу, както Медведева и всички останали.

Сергей наведе глава:

— Цяла нощ съм работил.

Фийлд го погледна и почувства облекчение. Не вярваше Сергей да е видял нещо, с което да му навреди.

31.

Фийлд бавно влезе в управлението и спря в средата на фоайето на първия етаж. Огледа се, сякаш попадаше тук за пръв път. Стрелката над вратата на асансьора показваше, че кабинката слиза. Той погледна часовника. Беше седем и половина.

Загледа тавана с богати каменни орнаменти. Сградата бе величествена, но изглеждаше мрачна и запусната, създадена за по-велика цел от тази, за която служеше. Той дръпна решетката, качи се в асансьора и натисна копчето за отдела си.

Помещението беше пусто и матовото стъкло неохотно пропускаше първата дневна светлина. Фийлд се приближи до бюрото си и стъпките му кънтяха глухо по паркета. Ян беше оставила две бележки: „Стърлинг Блекман те търси“ и „Пенелъпи Доналдсън телефонира — три пъти“. До тях имаше два плика. Първият беше адресиран до него с изящен, дребен почерк. Беше съобщение от главния счетоводител на хонконгско-шанхайската банка. Писмото вътре бе написано на машина:

Драги господин Фийлд,

Една от служителките ни, отговорна за работата с нови клиенти, ми обърна внимание на състоянието на сметката ви. По-долу включвам баланса ви към днешна дата.

Ние се стремим да задоволяваме всички нужди на клиентите си, затова за мен ще бъде чест, ако в бъдеще се обръщате лично към мен.

С уважение,

Ърглин, Ч. У.

Фийлд погледна прикаченото към писмото листче. Под номера на банковата му сметка имаше два реда:

Старо салдо: 600 $

Ново салдо: 1012 $

Другото писмо беше от „Недвижими имоти Джесфилд ООД“, улица „Джесфилд“. Беше реклама за жилище на улица „Фучоу“ — „Близо до хиподрума, встрани от улицата, с всички удобства. Три стаи, очарователна, добре поддържана градина, тенис корт и просторна тераса.“

Фийлд я смачка и я хвърли в кошчето. Взе първото писмо и го сложи в джоба си, после стана и се върна при асансьора.

Коридорът на шестия етаж беше тъмен. Марецки още не беше дошъл, но не се наложи дълго да го чака. Руснакът се появи след няколко минути, забеляза го едва когато отключваше кабинета си.

— Пак ли ти?

Фийлд влезе след него. Затвори вратата и изчака Марецки да се настани на високия стол зад бюрото си.

— Трябва ми карта.

— В магазините…

— Заловихме една от държанките на Лу, докато разпространяваше болшевишки позиви.

— Каква ирония.

— Очаква я минимум петнайсет години затвор и може да помогне в разследването на серийните убийства.

— Наташа Медведева. Предупредих те, Фийлд.

— Понякога ми се струва, че е… готова да ни съдейства, но после се отказва. Мисля, че се страхува да не би тя да е следващата жертва.

— Може да не се страхува само за себе си.

— За кого другиго?

— Има ли дете?

— Не.

— Брат? Сестра? Баща? Майка?

— Не.

— Тя така твърди. — Марецки го изгледа през кръглите си очилца. — Щом е рускиня, наказанието ще е смърт за близките й.

— Значи, когато се говори за неравностойно положение…

— Има се предвид уязвими места. Близки. Бих казал, че има дете.

— Това е невъзможно.

— Нищо не е невъзможно.

Фийлд се изправи. Закрачи напред-назад в стаичката. Погледна снимката на Лу Хуан, даващ чек за сиропиталището „Сестри на милосърдието“.

— Значи, ако тя иска да се отърве по някакъв начин от него…

— Влюбен си в нея.

— Не.

— Не се прави на глупак, Фийлд. Не можеш да ме обвиниш, че не съм те предупредил.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?