Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Nous vous remersions pour votre aide — il y a un autre moyen de l’apprendre?
Той отново вдигна рамене:
— Je suis désolé.3
Фийлд и Капризи бавно минаха през църквата. Руснакът ги последва мълчаливо. Когато излязоха под яркото слънце, той спря зад тях и посочи отстрани на главната порта:
— Là-bas.4
— Ирина?
— Ирина, oui, la-bàs.
Гробът беше до самата ограда, земята наоколо още бе рохкава. Бе по-къс, отколкото очакваше Фийлд, покрит с чакъл. Имаше скромна черна плоча с надпис: „Ирина Игнатиева, 1899-1926“.
Нямаше точни дати, нито епитаф, изразяващ скръбта на опечалени близки. Сякаш тя никога не беше съществувала. Двамата постояха мълчаливо край гроба. В средата му имаше вазичка за цветя, но беше празна.
— Би ли ме оставил за малко? — попита Капризи.
Фийлд се подвоуми.
— Искам да остана сам.
Фийлд се отдалечи към портата и запали цигара. Американецът се беше преместил при друг гроб, на два-три реда от този на Ирина. Коленичи и сведе глава за молитва.
Фийлд се почувства като воайор и се извърна. Допуши цигарата, след това втора, после бръкна в джобовете си и зачака така.
Капризи се приближи мълчаливо.
Когато се качиха в колата, от другата страна на улицата беше спрял сив ситроен. Вътре седяха двама мъже.
— Френски ченгета, а? — попита Фийлд, когато потегляха.
— Така изглежда.
— Как са разбрали, че сме тук?
Капризи го погледна:
— Може би има изтичане на информация.
Фийлд се изчерви и се загледа напред. Френските полицаи не ги последваха.
— За да ти спестя разкарването до гробището, ще ти кажа, че и тук имах връзка с жена. Казваше се Олга и си мислеше, че не искам да се оженим, защото беше руска танцьорка. Не разбираше, че го правех заради Джейн или по-скоро заради себе си. Стараех се да не се сближаваме прекалено много. Не можех да понеса още едно нещастие. Разболя се от пневмония, но приятелките й говорят, че е умряла, защото съм отказал да се оженим и не е виждала смисъл да се бори. Егоист ли съм бил?
Фийлд видя горчива мъка в очите на колегата си.
— Не знам.
— Никой не ми каза, че е болна, научих едва когато почина. Затова ти казвам да внимаваш. Понякога, когато си страдал колкото тях, очакването и надеждата, породени от любовта, могат да станат нетърпими. — Говореше почти умолително. — Разбираш ли, Фийлд?
Младежът се покашля и кимна, страхуваше се, че гласът му ще му изневери.
— Вината е тежко бреме.
— Знам.
Младият детектив отново провери дали не ги следят.
— Значи стана ясно, че документите са откраднати — отбеляза Капризи.
— От църквата ли? Да.
— Момичетата са погребани там, но някой е взел документите.
— Ирина наистина е погребана там, но попът не си спомняше Наталия.
— Някой се старае да заличи следите — измърмори американецът и погледна в огледалото за обратно виждане.
Капризи покани Фийлд на обяд в стола на управлението. В трапезарията нямаше почти никого и върху големите метални подноси бяха останали съвсем малко пълни чинии. Фийлд отново си взе телешко. Когато седнаха, му се прииска да имаше оправдание да обядва другаде.
— Маклауд изпрати двама цивилни китайци да разпитват живеещите на улица „Жофр“ — каза американецът. — Те ще събудят най-малко подозрения и би трябвало да научат адресите на момичетата.
— Добре.
Продължиха да се хранят мълчаливо. Капризи стана и донесе две чаши и кана с пречистена вода. Предложи на Фийлд и той кимна.
— Така ли ще мълчиш? — попита американецът.
— Да.
— Да не си станал със задника нагоре?
— Нещо подобно.
— Ще ми кажеш ли какво те тревожи?
Фийлд си спомни съчувствието и мъката в гласа и очите на Капризи, когато бяха говорили за убитото момиче. После се замисли за телефонния разговор.
— Чудя се дали можем да си имаме доверие.
— В какъв смисъл?
— Просто питам.
Капризи въздъхна:
— Дявол да те вземе, Фийлд.
Младежът го погледна в очите. Американецът махна с чашата си:
— Виж какво, приятелю, ще се опитам да не ти се обиждам. Отдавам изказването ти на това, че още си нов.
Фийлд се размърда неловко.
— Обвиняваш ли ме в нещо? — попита Капризи.
3
— Благодарим за помощта. Има ли друг начин да се разбере?
— Съжалявам.
4
Там (фр.). — Б.пр.