Господарят на дъжда [bg]

Наташа. Наташа щеше да изглежда така. На Фийлд започна да му се повдига, но се овладя.

Втората жена имаше къса, права черна коса. Бе чисто гола, без никакво бельо. Не беше разпъната с белезници, а просто лежеше на кревата. Последната снимка бе на Лена Орлова.

— Коя според вас е била първата?

Никой не отговори, никой не желаеше да превърне това в игра.

Марецки посочи жената без белезници:

— Тази. Ирина. Според мен е била проститутка, не танцьорка. — Той замълча и постави пръст на устните си. — Била е убита в дома си, не в публичен дом, следователно е било лична среща. Съседите не чули и не видели нищо. Не са я познавали, никога не я заговаряли, рядко я виждали. Така поне казват — така твърдят френските детективи.

— Пак ли някой от познатите ти? — попита Маклауд.

Марецки не отговори.

— Французите не са ли се опитали да разкрият убиеца? — добави началникът.

— Изглежда, че не.

— Първото момиче също ли е било от контингента на Лу? — поинтересува се Капризи.

— Откъде да знаем, когато французите не държат сметка за това? Апартаментът е мизерен… не мисля, че е била от неговите момичета. По-късно ще го обсъждаме. — Марецки отново погледна снимките. — Втората жертва, тази с дългата коса, е Наталия Симоновна, също проститутка. Била е с белезници както Лена. Тук има повече… постановка. Какво ни се набива на очи?

— Ирина не е носила бельо — отбеляза Капризи. — И не е имала белезници.

— Точно така. — Руснакът отново посочи снимката. — Според мен Ирина е била първата. Тази сцена ми се струва… струва ми се прибързано подредена. Няма планиране, няма обмисляне, това е спонтанен акт на насилие. — Той посочи другите две. — След това той убива Наталия и Лена, но вече знае какво иска. По-самоуверен е, има повече власт, той определя развоя на събитията.

Настъпи мълчание, Фийлд се обърна към Марецки:

— Защо тези… Защо тези чорапи и белезници?

— Този тип е извратен. Така се възбужда или веднъж се е възбудил и иска да повтори. Мисля обаче, че е преживял нещо лошо в миналото. Той е незрял емоционално и е изпълнен с омраза. Обвинява другите за импотентността си, която силно го измъчва. Не той е виновен, а жените и… — Марецки махна към снимките. — Виждате, това са зрели жени. Всичките са минали двайсетте.

— Значи той обвинява тези жени, така ли?

— Да.

— Защо?

— Можем само да гадаем.

— Убийствата са му като хоби — отбеляза Капризи. — В това поне можем да сме сигурни.

— Тази теория не ми се вижда уместна за едно полицейско разследване.

— Продължавай, Марецки — махна нетърпеливо Маклауд.