Господарят на дъжда [bg]

Марецки присви очи и се замисли, после попита:

— Карал ли я е да облича нещо по-специално?

— Мисля, че не.

— Мислиш или не?

— Тя каза, че не.

Марецки кръстоса дебелите си крака. Крачолите му достигаха едва до средата на прасците.

— Теорията за импотентността се връзва. Той е импотентен, но не вижда вината в себе си и пристрастеността си към наркотика, а в жените, които някога са го възбуждали. Иска да се обличат по начин, който е намирал за привлекателен, за да бъде наказанието им още по-удовлетворяващо за него. Това е една версия. — Руснакът се огледа. — Може да има обаче още много.

Фийлд се приведе напред:

— Добре, но защо ще кани Наташа… Медведева… на улица „Вагнер“? Всички останали са убити в апартаментите им.

— Убити са в домовете им — съгласи се Марецки, — но не знаем какво е ставало през времето преди смъртта им. Който и да е убиецът, той може би иска да опознае жертвите си. Може да ги е карал да се събличат… като опит да се възбуди. Може би за всяка от тях се е заблуждавал, че с това момиче нещата ще се получат, и затова яростта му е толкова голяма. Може би обича да му се показват голи, за да възбудят гнева му и така убийството да му донесе по-голямо удовлетворение.

Останалите се замислиха над думите му. Фийлд искаше Марецки да прибере снимките.

Капризи се изправи и се облегна на стената под стара значка от Нюйоркското полицейско управление.

— Ирина е била първата жертва — отбеляза. — Голата.

— Да. Първата му е доставила удоволствие. Възбудила го е и вероятно му е било нужно време, докато изпита нужда да го повтори. Сега се е превърнало в навик за него. Той е пристрастен. Интервалите между убийствата вероятно ще се скъсяват; всеки път удовлетворението ще намалява. Това е правилото за намаляване на задоволеността.

— Освен ако няма други, за които не знаем — отбеляза Капризи.

Марецки се обърна към него и потвърди:

— Да.

— Защо рускини? — почуди се Маклауд. — Може да избие колкото си иска китайки и на никого няма да му пука. Защо рускини в Концесията, а сега и в Селището?

— Проверява докъде се простира властта му. Може би това също го възбужда.

— Добре, но ако е Лу… — Фийлд погледна последователно тримата си събеседници — … като се има предвид репутацията му, чудя се защо точно сега. Можеше да го прави от години.

— Даването на заповед за нечие убийство не е същото като да го извършиш лично.

Маклауд стисна основата на носа си с палец и показалец.

Капризи извади бележника си и попита:

— Имаш ли адресите?

— Моят човек ми изпрати само тези снимки. — Марецки се изправи. — Достатъчно е умен, за да се досети какво ще стане, ако ни даде адресите.

Руснакът излезе, без да каже нищо. Фийлд го изпрати с поглед до асансьора, после прибра снимките в папката.

— Ако французите ни пипнат да разпитваме за момичетата в Концесията, ще вдигнат врява до бога — отбеляза Капризи.