Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Въпреки панаирджийската атмосфера, положението на воюващите не е никак за завиждане. Мъртвите и ранените са много, бушуват епидемии, а снабдяването през зимата не е никак лесно. Саладин е преди всичко притеснен за положението на гарнизона в Акра. Колкото повече кораби пристигат от Запад, толкова по се затяга блокадата по море. На два пъти египетска флота, наброяваща няколко десетки морски съда, успява да си пробие път до пристанището, но загубите са сериозни и много скоро се налага султанът да започне да прибягва до хитрости, за да снабдява с храни обсадените. През юли 1190 година той приготвя в Бейрут огромен кораб, натоварен с жито, сирене, лук и овце:
Група мюсюлмани се настаниха на кораба, разказва Бахаеддин. Те се облякоха като франджи, обръснаха брадите си, закачиха кръстове по мачтите и сложиха свине на видно място на палубата. Приближиха се към града, спокойно минавайки между вражеските кораби. Спряха ги с думите: „Виждаме, че се отправяте към Акра!“ Преструвайки се на учудени, те попитаха: „Нима още не сте превзели града?“ Франджите, които мислеха, че наистина си имат работа със сънародници, отговориха: „Не, още не сме го превзели“. „Добре, казаха нашите, тогава ще акостираме край лагера, но зад нас има още един кораб. Трябва веднага да го предупредите, за да не отиде към града“. Всъщност бейрутчани просто бяха забелязали на идване, че франкски кораб плава зад тях. Вражите моряци се отправиха веднага към него, а нашите надуха всички платна по посока на Акра, където бяха приети с викове на радост, защото в града цареше глад.
Подобни хитрини все пак не могат да се повтарят твърде често. Ако армията на Саладин не успее да разкъса обръча, Акра ще капитулира. Но колкото по изтичат месеците, толкова по-слаба изглежда вероятността за победа на мюсюлманите, за нов Хитин. Вместо да пресъхне, потокът от западни войни непрекъснато набъбва. През април 1191 година самият френски крал Филип Август дебаркира с войските си близо до Акра, последван през юни от Ричард Лъвското сърце:
Този английски крал, Малик ал-Инкитар, ни разказва Бахаеддин, бе мъж смел, енергичен и храбър в боя. Макар и по-долу по ранг от краля на Франция, той бе по-богат и с по-голяма войнска слава. По пътя си той се спря в Кипър, като го превзе, а когато се появи пред Акра придружен от двадесет и пет галери, претъпкани с бойци и оръжие, франджите нададоха викове на радост и запалиха големи огньове, за да отбележат пристигането му. Що се отнася до мюсюлманите, събитието изпълни сърцата им със страх и ужас.
Тридесет и три годишен, рижият великан, който носи короната на Англия, е първообраз на войнствения и суетен рицар, у когото благородството на идеалите прикрива зле стъписваща грубост и пълна безскрупулност. И докато няма западен воин, останал безчувствен към неговия чар и безспорна харизматичност, самият Ричард е привлечен от Саладин. Още не пристигнал и търси да се срещне с него. Изпраща пратеник при ал-Адел и го моли да му уреди среща с брат си. Султанът отговаря без минута колебание: „Царете се срещат само след сключване на споразумение, защото не е подходящо да воюваш с хора, които познаваш и с които си ял заедно“. Но разрешава на брат си да се срещне с Ричард при условие, че всеки от тях бъде заобиколен от войниците си. Контактите продължават без големи резултати. Всъщност, обяснява ни Бахаеддин, изпращайки ни пратеници, главното намерение на франджите бе да научат нашите силни и слаби страни. Ние, като ги приемахме, имахме точно същата цел. Макар и искрено да желае да се запознае с човека, превзел Ерусалим, сигурно е, че Ричард не е дошъл на Изток, за да води преговори.
Докато траят срещите английският крал се готви дейно за последен щурм срещу Акра. Изцяло откъснат от света, градът е в плен на глада. Само отделни отлични плувци могат все още да достигнат до него с риск за живота си. Бахаеддин разказва историята на един от тези самоотвержени бойци:
Става въпрос, уточнява той, за един от най-любопитните и поучителни епизоди в тази продължителна битка. Един мюсюлмански плувец на име Иса имаше навика да се гмурва нощем под вражеските кораби и да се появява от другата страна, където го чакаха обсадените. Той пренасяше обикновено привързани за колана си пари и съобщения, предназначени за гарнизона. Една нощ, след като се бе гмурнал с три кесии с по хиляда динара и много писма, той бе открит и убит. Ние веднага разбрахме, че се е случило нещастие, защото Иса ни съобщаваше редовно, че е пристигнал, като пускаше гълъб от града в наша посока. През онази нощ до нас не достигна никакъв знак. Няколко дни по-късно жители на Акра, които се намирали на брега, видели един труп, изхвърлен от вълните. Като се приближили, те разпознали Иса плувеца, който все още носел на колана си златото и восъка, с който били запечатани писмата. Виждал ли е някой някога човек, изпълнил мисията си след смъртта си така точно, сякаш е жив?