Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Ако искаме деца, принце мой, ще си направим свои собствени.
Гуинивиър винаги се обръщаше към Артър с титлата „принц“. В началото Артър й заяви, че не е принц, но Гуинивиър настоя, че след като е син на Утър, той е принц. За да й достави удоволствие, Артър я остави да го нарича принц, но скоро и на нас ни беше заповядано да използваме тази титла, когато се обръщаме към Артър. Заповедта беше на Гуинвиър и ние се подчинихме.
До тогава никой не се беше противопоставял на Артър по отношение на Амхар и Лохолт с успех, но Гуинивиър успя и близнаците бяха изпратени обратно при майка им в Кориниум. Онова лято реколтата беше лоша, защото житата бяха попарени от закъснял дъжд, почерняха и клюмнаха. Говореше се, че реколтата на саксите беше по-добра, защото при тях не беше валяло. Затова Артър поведе един отряд на изток отвъд Дурокобривис, за да открие зърнените складове на саксите и да ги изпразни. Той изглежда беше доволен от възможността да се отърве от песните и танците в Каер Кадарн, а ние бяхме доволни, че той отново бе начело на войниците си и че носехме копия вместо празнични дрехи. Походът беше успешен, защото се върнахме с много жито, злато и роби. Лиодиган, който сега беше член на съвета на Думнония, беше натоварен със задачата да разпредели зърното между отделните области на кралството. Упорито се говореше обаче, че вместо да раздава житото, той го продавал, а полученото злато потъвало в новата къща, която Лиодиган строеше отвъд потока срещу двореца на Гуинивиър.
Понякога времето слага край и на лудостта. Но по волята на Боговете, а не на човека. Артър беше луд от любов през цялото лято, а то беше едно добро лято, въпреки слугинските ни задължения, защото щастливият Артър беше щедър господар. Но когато есента дойде с ветровете и дъжда, с пожълтелите листа, той сякаш се събуди от летния си сън. Артър все още беше влюбен (всъщност аз мисля, че той никога не престана да обича Гуинивиър), но в онази есен най-сетне разбра какво беше причинил на Британия. Вместо мир цареше мрачно примирие и Артър знаеше, че то не можеше да бъде трайно.
Ние режехме ясенови дървета за копия, а ковачниците кънтяха от ударите на чука върху наковалнята. Сеграмор бе повикан от границата със саксите, за да бъде по-близо до сърцето на кралството. Артър изпрати пратеник при Горфидид. В посланието си той признаваше обидата, която бе нанесъл на краля и на неговата дъщеря и се извиняваше, но заедно с това молеше да бъде запазен мирът в Британия. Той изпрати огърлица от перли и злато на Сийнуин, но Горфидид му върна огърлицата, омотана около отсечената глава на пратеника. Чухме, че Горфидид се беше отказал от пиенето и отново бе поел работите на кралството в свои ръце. Тази новина потвърждаваше опасенията, че в Британия нямаше да има мир, докато дългите копия на Поуис не отмъстят за обидата, нанесена на Сийнуин.
Пътници донасяха лоши новини отвсякъде. Лордовете отвъд морето водеха все нови и нови ирландски воини в крайбрежните си кралства. Франките струпваха войски по границите на Бретан. В Поуис бяха прибрали зърното и опълченците, оставили сърповете, се учеха да се сражават с копия. Кунеглас се беше оженил за Хелед от Елмет и сега от тази северна страна идваха нови попълнения във войската на Поуис. Гундлеус, възстановил властта си в Силурия, ковеше мечове и копия в дълбоките долини на своето кралство, а на изток на завладяния от саксите бряг приставаха все повече и повече сакски лодки.
Артър облече ризницата си (откакто се беше върнал в Британия, той я слагаше едва за трети път) и тръгна из Думнония с двадесетина от своите бронирани конници. Той искаше да покаже на кралството своята сила, освен това искаше пътуващите търговци, които разнасяха стоките си по границите на страната, да разказват надлъж и нашир за неговата мощ. След това Артър се върна в Линдинис, където неговият слуга Хигуид излъска ръждата, появила се по плочките на ризницата.
В онази есен трябваше да понесем първото си поражение. Във Вента тежка епидемия изстиска силите на войниците на крал Мелуас и новият сакски вожд Сердик разби войската на белгите и завладя широка ивица плодородна крайречна земя. Крал Мелуас молеше за подкрепления, но Артър знаеше, че Сердик щеше да бъде най-малката му грижа. Саксите биеха бойните си тъпани из цяла Лоегир, за война се готвеха и всички северни британски кралства, затова Артър не можеше да прати и един войник на Мелуас. Впрочем Сердик като че ли изцяло се отдаде на утвърждаването си в новозавладените земи и не продължи рейда си в Думнония. Затова Артър реши временно да остави саксите да се радват на новата си земя.