Кралят на зимата

Брачната церемония беше кратка. Артър и Гуинивиър застанаха под знамето с мечката, а Сенсъм разпери ръце и каза няколко молитви на гръцки. След това Лиодиган извади своя меч, докосна гърба на дъщеря си с острието и подаде оръжието на Артър в знак на това, че предава своята бащина власт над Гуинивиър в ръцете на нейния съпруг. После Сенсъм гребна малко вода от потока и напръска младоженците като каза, че така изчиства от тях всеки грях и ги приема в лоното на Светата църква, която тук, чрез Сенсъм, обявява техния съюз за неразторжим и свещен пред Бога, сключен, за да се създават деца. След това свещеникът впери поглед във всеки от нас, войниците, и поиска да заявим, че сме били свидетели на тази тържествена церемония. Ние се подчинихме. Артър беше толкова щастлив, че остана глух за недоволството в нашите гласове, но Гуинивиър го забеляза. Нищо не можеше да убегне от вниманието на Гуинивиър.

— Ето, господарю — каза Сенсъм, когато жалката церемония завърши, — вече си женен.

Гуинивиър се засмя. Артър я целуна. Тя беше висока колкото него, може би мъничко по-висока, но трябва да призная, че те бяха великолепна двойка. Дори повече от великолепна, защото Гуинивиър бе наистина поразителна. Сийнуин беше красива, но Гуинивиър можеше да затъмни и слънцето. Ние, войниците бяхме в шок. Не можехме да направим нищо, за да предпазим своя господар от тази крайна изява на обзелата го лудост, а и бързината, с която бе направено всичко, още по-ярко подчертаваше колко непочтено и недостойно бе стореното. Ние знаехме, че Артър беше импулсивен и лесно се палеше, но той ни взе ума с това внезапно решение. Лиодиган обаче ликуваше и неспирно бръщолевеше на по-малката си дъщеря как сега щели да се оправят семейните финанси и как воините на Артър, по-скоро отколкото някой може да предположи, щели да изгонят ирландския узурпатор Диурнач от Хенис Уирън. Артър чу това и бързо се обърна.