Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Сеграмор също му беше верен. Именно той ме посвети в култа към Митра. Митра е Бог, дошъл в Британия заедно с римляните. Той вероятно е харесал нашия климат, защото все още има власт сред британците. Митра е Бог на войниците и никоя жена не може да бъде посветена в Неговите мистерии. Аз бях посветен в края на зимата, когато войниците имат много свободно време. Сеграмор ме заведе в една долина, която беше толкова дълбока, че дори в късния следобед тревата все още беше скована от утринната скреж. Спряхме пред една пещера и Сеграмор ми каза да оставя оръжията си и да се съблека гол. Стоях и треперех докато Сеграмор ми връзваше очите с някакъв дебел плат. След това ми каза, че трябва да се подчинявам на всяка заповед и че ако трепна или проговоря дори веднъж, ще бъда върнат при дрехите ми и при оръжията и ще трябва да си тръгна.
Посвещението представлява насилие над разума на мъжа и за да оцелее, той трябва да помни едно — да се подчинява. Точно затова войниците харесват Митра. Битката е насилие над разума, това насилие поражда страх, а подчинението е тънката нишка, която те води от хаоса на страха към оцеляването. След време аз самият посветих много мъже в култа към Митра и се запознах с всички номера, но онзи първи път, когато влязох в пещерата, нямах представа какво ме очаква. След като стъпих вътре, Сеграмор, или някой друг, започна да ме върти и върти и ме въртя толкова бързо и толкова силно, че ми се зави свят. След това ми беше заповядано да вървя напред. Давеше ме някакъв пушек, но аз продължавах да вървя по твърда скална пътека, която се спускаше надолу. Един глас ми кресна да спра, друг ми заповяда да се обърна, трети — да коленича. Нещо бе напъхано в устата ми и аз се превих от вонята на човешки изпражнения, от която отново ми се зави свят.
— Яж! — изплющя нечии глас. Аз за малко да избълвам всичко навън, но изведнъж разбрах, че това, което дъвча беше просто сушена риба. Изпих някаква отвратителна течност, от която главата ми се замая. Вероятно беше сок от татул, смесен с мандрагора или мухоморка, защото, въпреки че очите ми бяха завързани, аз виждах образите на блестящи същества, които летяха срещу мен с набръчканите си крила и посягаха да късат от плътта ми с острите си клюнове. Пламъци докоснаха кожата ми и изгориха космите по краката и ръцете ми. Заповядаха ми отново да тръгна напред, после трябваше пак да спра. Чух шума от струпването на голяма клада и усетих към мен да идва адска горещина. Огънят бучеше, пламъците горяха голата ми кожа и слабините ми и тогава един глас ми заповяда да стъпя в огъня и аз се подчиних. Кракът ми потъна в леденостудена вода и за малко щях да изкрещя от страх, защото помислих, че съм стъпил в разтопен метал.
Усетих върха на меч, опрян в слабините ми, натискът на острието се засили и тогава ми заповядаха да пристъпя напред, отново се подчиних и мечът изчезна. Всичко това бяха номера, но билките и гъбите в питието бяха достатъчни, за да превърнат номерата в истински чудеса и докато вървях надолу към горещото, задимено и ехтящо помещение, където щеше да се проведе церемонията по посвещаването, аз се изпълвах с ужас и екзалтация. Когато стигнах до долу вече бях изпаднал в транс. Заведоха ме до един камък висок колкото маса. Сложиха нож в дясната ми ръка, а лявата поставиха с дланта надолу върху нечии гол корем.
— Това под ръката ти е дете, нещастна крастава жабо — каза един глас и някой насочи дясната ми ръка надолу, докато ножът опря в грълото на детето, — едно невинно дете, което не е сторило никому зло — каза гласът, — дете, което не заслужава да умре, но ти ще го убиеш. Удряй!
Детето изпищя, когато забих ножа и почувствах топлата кръв по китката и ръката си. Коремът, който пулсираше под лявата ми ръка, се сгърчи за последен път и се отпусна безжизнено. Наблизо бучеше огън, димът изпълваше ноздрите ми.
Накараха ме да коленича и да изпия някаква топла гадна течност, която полепна по гърлото ми и накара стомахът ми да се свие. Едва когато пресуших този рог, пълен с кръв от бик, превръзката бе свалена от очите ми и аз видях, че бях убил младо агне с обръснат корем. Наобиколиха ме приятели и врагове, искаха да ме поздравят, защото вече бях един от служителите на Бога на войниците. Бях станал член на едно тайно общество, което обхващаше целия римски свят и дори излизаше извън неговите граници; общество от мъже, които бяха доказали в битка не просто, че бяха войници, а истински воини. Да станеш митраист беше голяма чест, защото всеки посветен в култа можеше да забрани посвещаването на друг мъж. Имаше хора, които водеха цели армии, но никога не бяха удостоени с тази чест, други никога не са били повече от обикновени войници, но бяха признати за почетни членове на тайното общество.