Кралят на зимата

Бяха наети работници, които трябваше да разширят и да поправят вилата в Линдинис, за да я превърнат в дворец, достоен за една принцеса. Артър изпрати вестоносец до Бан от Беноик, за да помоли своя бивш господар да изпрати в Думнония зидари и мазачи, които знаят как да поправят римски сгради. Той искаше да има овощна градина, цветна градина, басейн с рибки, искаше баня с топла вода, искаше двор, където да свирят арфистки. Артър искаше рай на земята за своята булка, но други хора искаха отмъщение. Онова лято чухме, че Тюдрик от Гуент се срещнал с Кунеглас и двамата сключили мирен договор. Едно от задълженията на Тюдрик по този мирен договор било да пропуска поуиските войски да преминават свободно по римските пътища през кралство Гуент. А тези пътища водеха единствено към Думнония.

Въпреки това, лятото отмина, а границите останаха спокойни. Сеграмор държеше саксите на Аел на разстояние, докато Артър прекарваше едно лято изпълнено с любов. Аз бях зачислен в личната му охрана, така че денонощно бях с него. Трябваше да нося меч, щит и копие, но често ме товареха и с бутилки и подноси с храна, защото Гуинивиър обичаше да се храни скрита от чужди погледи, край потайни поточета и ние войниците трябваше да носим сребърните чинии, роговите чаши, храната и виното на посоченото място. Гуинивиър направи своя свита от придворни дами, сред които беше и Люнет. Люнет беше много кисела, когато напускаше своята тухлена къща в Кориниум, но само за няколко дни разбра, че с Гуинивиър я очакваше по-добро бъдеще. Люнет беше красива, а Гуинивиър искаше да бъде заобиколена само от хора и предмети, които бяха красиви. Затова и тя, и придворните й дами бяха облечени в най-фини ленени дрехи, украсени със злато сребро, бял и кафяв кехлибар, а Гуинивиър плащаше на арфистки, певци, танцьорки и поети да забавляват нея и двора й. Те играеха на разни игри в гората, гонеха се, криеха се и плащаха глоби за нарушаване на някое от сложните правила, които Гуинивиър измисляше. Парите за тези игри, както и за ремонта на вилата в Линдинис се осигуряваха от Лиодиган, назначен за ковчежник в домакинството на Артър. Лиодиган се кълнеше, че всички пари идваха от ренти и може би Артър му вярваше, но до нас достигаха слуховете, че от хазната на Мордред изтича злато, което Лиодиган обещавал да върне. Артър сякаш пет пари не даваше. Той вярваше, че това лято е предвестник на дълъг мир за Британия, но за нас то беше рай само за глупците.

Амхар и Лохолт бяха доведени в Линдинис, но майка им Айлийн не беше повикана. Близнаците бяха представени на Гуинивиър. Артър се надяваше, мисля, че те ще останат да живеят в двореца, който растеше около старата вила. Но Гуинивиър издържа компанията им само ден, след това заяви, че тяхното присъствие я разстройва. Те не бяха забавни. Не бяха красиви, каза тя, както и нейната сестра Гуенхуивач не беше красива, а щом като не бяха красиви и забавни, те нямаха място в живота на Гуинивиър. Освен това, каза тя, близнаците бяха част от стария живот на Артър, а той беше минало. Тя не ги искаше и заяви това публично без да й мигне окото, само докосна бузата на Артър и каза: