Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Оставих го да се бръсне и излязох навън, където Агравейн, застанал под утринното слънце остреше едно ловно копие.
— Е? — попита ме той.
— Той няма да се ожени за Сийнуин — казах аз. Бяхме далеч, за да може Артър да ни чуе, но дори и да бяхме по-близо, той пак нямаше да ни чуе, защото пееше. Агравейн се изплю.
— Той ще се ожени за която му се каже — каза той и заби копието в една туфа трева. После тръгна към покоите на Тюдрик.
Не мога да кажа дали Горфидид и Кунеглас знаеха какво ставаше, те не бяха постоянно с Артър като нас. Но дори и да е подозирал нещо, Горфидид вероятно е мислел, че похожденията на Артър са без значение. Той сигурно е смятал (ако изобщо е смятал нещо), че Артър ще направи Гуинивиър своя любовница, но ще се ожени за Сийнуин. Подобно уреждане на нещата, и то седмица след годежа, беше проява на лош вкус, но Горфидид никога не се е славел с добър вкус. Той самият се отнасяше така към жените и като всички крале знаеше, че съпругите са за продължаване на династията, а любовниците — за удоволствие. Неговата съпруга беше починала отдавна, но в леглото му се бяха изредили много робини. За Горфидид обеднялата Гуинивиър никога нямаше да бъде нещо повече от робиня, затова според него тя едва ли би могла да бъде заплаха за брака на любимата му дъщеря. Кунеглас беше много по-проницателен и сигурно бе усетил надвисналата беда, но той бе вложил всичките си сили за постигането на този мир и вероятно се е надявал увлечението на Артър по Гуинивиър да премине като лятна буря. А може Горфидид и Кунеглас изобщо да не бяха разбрали, защото не направиха нищо да отстранят Гуинивиър от Каер Сус, макар че дали това щеше да помогне, само Боговете знаят. Агравейн смяташе, че лудостта на Артър можеше и да премине. Той ми каза, че това и друг път се беше случвало с Артър.
— Беше едно момиче от Инис Трийбс — каза ми Агравейн, — не мога да си спомня името й. Мела ли? Меса ли? Нещо такова. Красиво девойче. Артър се влюби до уши, ходеше след нея като куче след каруца с мърша. Но тогава той беше млад и толкова далеч от всякакви надежди за благополучие, че бащата реши да си вземе своята Мела-Меса и да я върне в Брослианд, където я ожени за някакъв магистрат петдесет години по-възрастен от нея. Тя умря при раждане, но Артър вече я беше забравил. Тия неща минават и заминават, Дерфел. Тюдрик ще набие малко мозък в главата на Артър, ти само стой и гледай.
Тюдрик прекара цяла сутрин затворен с Артър и аз си помислих, че може би наистина е успял да набие малко мозък в главата на моя господар, защото Артър изглеждаше напълно смирен до края на деня. Нито веднъж не погледна към Гуинивиър, дори се застави да бъде внимателен със Сийнуин, а през нощта, вероятно за да достави удоволствие на Тюдрик, той и Сийнуин отидоха да слушат проповедта на Сенсъм в малката импровизирана църква. Помислих, че Артър беше харесал речта на Господаря на мишките, защото Сенсъм беше поканен след службата в покоите на моя господар и двамата останаха затворени там дълго време.
На следващата сутрин Артър се появи строг и непоколебим и заяви, че заминаваме и то веднага. По план трябваше да тръгнем след два дни и Горфидид, Кунеглас и Сийнуин сигурна са били изненадани, но Артър ги убеди, че му трябва повече време, за да се подготви за своята сватба и Горфидид прие това обяснение съвсем спокойно. Кунеглас може да си е помислил, че Артър си тръгва по-рано, за да избяга от изкушенията на Гуинивиър. Във всеки случай принцът не се опита да го спре, само заповяда да ни приготвят хляб, сирене, мед и медовина за из път. Сийнуин, красивата Сийнуин, се сбогува с всички ни. А ние всички бяхме влюбени в нея и затова се възмущавахме от лудостта на Артър, но какво можехме да направим. Сийнуин даде на всеки от нас малък златен подарък и всеки от нас се опита да й откаже, но тя настоя. На мен ми даде една брошка от красиво сплетени златни нишки. И аз се опитах да мушна украшението обратно в ръцете й, но тя само се усмихна и сви пръстите ми върху златото.
— Грижи се за своя господар — каза тя настойчиво.
— И за вас, лейди — казах аз пламенно.
Тя се усмихна и отиде при Артър, за да му поднесе клонче от разцъфнал глог, което щеше да му осигури бързо и безопасно пътуване. Артър забоде клончето в колана си, целуна ръката на своята годеница и възседна Ламрей. Кунеглас искаше да ни изпрати екскорт от поуиски войници, но Артър отклони предложената чест.
— Нека да си тръгнем по-бързо, принц Кунеглас, за да уредя по-скоро нашето щастие.