Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Ние замълча за миг-два, после продължи:

— Абсолютно сигурна ли си, че искаш да се насочим към Танит?

Високата жена сви рамене.

— Все още приемам други предложения. Като че ли опитахме всичко останало, дори се скрихме в най-тъмното ъгълче на вселената… не се обиждай, Алвин.

— Не се обиждам — отвърнах аз, тъй като тя несъмнено описваше вярно родната ми планета. — Какво е „Танит“?

Отговори ми машината Нис:

— Това е планета, на която има секторно представителство на Библиотечния институт. Единственото близо до Земята. Капитан Крейдейки още отначало щеше да откара находките ни там, ако не бяхме попаднали на поредица от нападения и коварства. При отсъствието на други възможности, доктор Баскин смята, че сега трябва да се върнем към първоначалния си план.

— Но нали вече сте опитали да се предадете на институтите? На онова място Уакка…

— Оакка. Наистина, преди две години ние избягахме от преследващите ни безмилостни бойни флоти, за да направим онзи опит. Но безумието, заразява нашата цивилизация, ни беше изпреварило и там. Монасите от бюрократичните братства измениха на обетите си за неутралност и решиха да останат верни на някогашните си пристрастия. Отчасти заради древни вражди — или заради огромните богатства, които различни фанатични съюзи предлагаха за залавянето на „Стрийкър“, — те се опитаха да заловят нашия кораб и да го предадат на своите кръвни и кланови роднини.

— Значи не може да се вярва на институтите. Какво се е променило сега?

Доктор Баскин посочи към малък дисплей.

— Ето какво се е променило, Алвин.

На екрана се виждаше джофурдкият боен кораб — основният фактор, от който в момента зависеше животът ни. Огромният издължен съд ни следваше като лоша миризма, още откакто враговете не бяха успели да унищожат двигателите на „Стрийкър“. Въпреки умелото пилотиране на Каа, делфийският екипаж смяташе, че не е възможно да им избягаме. Казваха, че било по-лесно да се избавиш от сянката си в слънчев ден.

— Заповедите ни са ясни. При никакви обстоятелства не можем да позволим някоя фракция да завладее тайните ни.

— И затова ще се отправим към един от най-оживените космодруми в Галактика втора, така ли?

Гласът на Ние прозвуча недоверчиво, ако не и презрително. Но доктор Баскин не реагира на тона му.

— Остава ли ни по-добра възможност? Да се насочим към място с много трафик и може би също толкова големи кораби, колкото онзи крайцер ей там? Освен това има шанс Оакка да е била изключение. Навярно институтските представители на Танит не са забравили клетвите си.

Ние изрази съмнение с неучтив звук.

— Този шанс е невероятно малък. Или пък изненадата ще накара предпазливото мнозинство галактически кланове, които до този момент бяха вцепенени от нерешителност, да реагират?

— Нали през цялото време целта ни беше точно такава? И това е възможно, ако в района има достатъчно кораби на синтиани, парджи и техни съюзници. Защо да не се намесят, за да защитят традицията и закона?