Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Свали парчето плат, с което беше покрила носа и устата си, коленичи до брега, натопи го в студената вода и започна да чисти калта от лицето си. Искаше й се да свали бронята си и да поплува. Но нямаше време за това.
Принц Селинор също коленичи до водата и свали шлема си от патинирано сребро. Напълни го два пъти с вода, разбърка я, за да махне прахта отвътре, след което го напълни за трети път и отпи дълбоко, като от халба.
След като се напи, предложи шлема си на Ерин, а той самият започна да си мие лицето. Тя отпи дълбоко и усети как прахолякът се отми от гърлото й. Никога не беше опитвала толкова вкусна вода.
Крал Габорн беше спрял и бе оставил коня си да пие, без да слиза от него, сякаш беше твърде уморен за такова усилие. Целият беше покрит с прах, разкаляна по лицето му от потта.
Селинор се обърна към краля и слънцето огря лицето му.
— Ето един истински Земен крал — прошепна Селинор. — Вижте как добре си носи владението. — И се изкиска, развеселен от собствената си шега.
— Според мен никой не го носи по-добре — отвърна Ерин. Не би посмяла да изрече нещо толкова непочтително.
— Казвам го с пълно уважение — извини се с много искрен тон Селинор.
Ерин му върна шлема — тикна го рязко в ръцете му. Селинор отново го напълни, стана, отнесе го при Габорн и му даде да пие. Докато Габорн пиеше, Селинор намокри една кърпа във водата и я занесе на Габорн.
Предложи му кърпата, за да измие лицето си. Габорн се изтри и му благодари сърдечно. Ерин се зачуди дали Селинор направи този жест заради нея, или наистина изпитва уважение.
След като конят на Габорн се напи, двамата с крал Оруин бързо минаха по моста и подкараха към хана Дуиндъл в Хейуорт, защото се знаеше, че едно силно питие измива прахта от гърлото по-добре и от най-чистата вода. При толкова много рицари този ден щеше да е доста доходен за ханджията.
Ерин се изми, подготвяйки се да последва двамата крале в хана. Качи се и пришпори през моста. Селинор тръгна с нея.
Но когато стигна до хана и слезе от седлото, Селинор остана на коня си и само я гледаше. Тя беше застанала в сянката под чардака. Миризмата на ейл беше силна, просмукала се от дълги години в дървените дъски на пода.
— Няма да дойдете? — попита Ерин.
Лицето му изглеждаше стегнато, решително. Той само поклати глава и се извини.
— Мисля да продължа малко напред и да оставя коня да попасе.
Ерин влезе в хана със своята Дни и двете седнаха на една празна маса. След малко дотича едно слугинче, поклони се и попита:
— Какво ще обича милейди?
Собственикът на странноприемницата, мъж с дебел корем, седеше с крал Ордън и разговаряше сърдечно с него. Тя чу как поздравява Габорн за скорошния му брак.
— Ейл — отвърна Ерин и момичето бързо се отдалечи.
Собственикът също скочи и забърза надолу да донесе няколко халби ейл. Дебелият крал Оруин каза високо:
— Е, ваше величество, принц Селинор май се побоя да се присъедини към нас.
— Това е добре — отвърна Габорн. — Боях се, че няма да намери сили да подмине това място.
— Но мислите ли, че ще издържи? — попита Оруин. — Мен ако питате, дори пътуването със Земния крал няма да го опази трезвен за една седмица. Ще заложа десет златни орела, милорд, че до утре вечер ще пада от коня си.
— Надявам се, че няма — каза Габорн, макар да не прие облога.
— Ваше величество — попита високо Ерин, — говорили ли сте с принц Селинор?
Крал Оруин я изгледа с пренебрежението, присъщо на някои владетели-пълководци към жените на Флийдс. Не я уважаваше, но отговори на въпроса й преди Габорн да е успял да си отвори устата.
— Този пияница имаше дързостта да се представи лично тази сутрин на Земния крал, преди да тръгнем, и да му предложи меча си за вярна служба. Земния крал го отхвърли, разбира се.
Габорн седеше уморен, забил поглед в ръцете си, свити на масата.
— Не бъдете толкова груб — каза той. — Човекът има добро сърце, но не можех съзнателно да Избера човек, който обича пиенето повече, отколкото обича себе си и хората си.
— Значи го отхвърлихте? — попита Ерин.
— Не съм го отхвърлил — каза Габорн. — Помолих го да покаже сдържаност. Помолих го да се откаже от най-голямото си удоволствие. В замяна, ако успее да остане трезвен, ще го Избера.
Ерин не беше чувала Земния крал да прави такива сделки с хора. Нея самата беше Избрал тутакси. Все пак изпита радост, зарадва се, като разбра, че човек може да подобри себе си срещу обещана награда.