Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Земен крал все пак
Габорн никога не беше изпитвал смъртта на Посветител. Бяха му описвали чувството: дълбокото и разкъсващо вътрешностите гадене, усещането как изтръгват от теб сила и жизненост.
Сега го почувства много остро. Връхлиташе го на вълни, докато даровете се изтръгваха от него. Ризницата му изведнъж увисна, неимоверно натежала на плещите му — смазваща тежест, която застрашаваше да го премаже.
Не беше спал от три нощи. С даровете си на жизненост беше понасял леко безсънието, но сега умората го надви.
Почувства се изтощен, изнемощял до смърт. Крал Оруин го гледаше в ужас.
Габорн се преви и притисна с ръка корема си, сякаш го бяха ударили с юмрук. Но най-голямата му тревога не беше за самия него.
Синята кула беше приютявала огромното мнозинство от хората, служещи в Мистария като Посветители. По-важното бе, че воините на Мистария съставяха близо една трета от всички подсилени бойци във всички кралства на Роуфхейвън.
Само след няколко мига воините на Палдейн, най-добрите в Мистария, щяха да се превърнат в нищо не струващи обикновени войници, или със загубата на ключовите си качества в най-добрия случай щяха да се превърнат във „воини с нещастни пропорции“, силни, но бавни, или може би умни, но слаби.
А точно в този момент херцог Палдейн придвижваше в строй хората си пред войските на Радж Атън, докато Непобедимите на Радж Атън точеха мечовете си за предстоящото клане.
Цяла нощ Габорн се беше чудил какво е станало с Радж Атън. Сега разбра.
Мистария щеше да бъде унищожена и с нея най-вероятно щеше да рухне целият Север. „Как можа да се случи това?“ — зачуди се Габорн.
Херцог Палдейн, разбира се, трябваше да е усилил отбраната на Синята кула — беше удвоил и дори учетворил стражата й.
С третото си, умственото си око Габорн си представи как стените на кулата се разцепват и огромните каменни отломки се изсипват с чудовищен грохот в морето.
Също като тях, Габорн се чувстваше разбит. Силата го изостави, след като му бяха изтръгнати трите дара на мускул. Със смъртта на слепите му Посветители в Синята кула очите му се замъглиха.
Беше се гордял с всичко, което бе научил в Къщата на Разбирането, но само за няколко мига, докато заглъхваха близначните му дарове на ум, той забрави повече от половината от всичко, което бе научил; не можеше да сглоби в ума си дори образа на Йоме. Далечните птичи трели над селото изведнъж се приглушиха, щом слухът му се изгуби.
В сляпа ярост, щом осъзна какво става, Габорн изрева на своя Дни:
— Копеле такова! Страхливо копеле! Как можа да не ме предупредиш? — Но и гласът му прозвуча глух и отдалечен, след като измряха и немите, които му бяха служили. — Лош ден за книгите, как не!
— Съжалявам — извини се глупаво Дни.
Крал Оруин седна на дъските до Габорн и го хвана за раменете.
— Отдъхнете — каза старецът. — Отдъхнете. Всичките ли ви Посветители уби?
Габорн стисна зъби, за да надделее подтика да се предаде на умората, да се превие пред жестокостта, да изостави всякаква надежда.
— Мъртви са! — изпъшка той. — Синята кула я няма!
— Ваше величество, приличате на труп — каза крал Оруин. — Какво да правим сега? Накъде да тръгнем? Искате ли да намерим облекчител и да вземете нови дарове преди да продължим на юг?
Габорн караше двайсет хиляди силара и изкушението беше голямо. Но не смееше точно сега да поеме обратно към замък Силвареста.
— Не, трябва да продължим — заяви той. Щеше да стигне до вечерта замък Гроувърман, а Гроувърман имаше облекчител, към когото можеше да прибегне, ако трябва. — Имам сила колкото всеки обикновен човек. А и все пак съм Земния крал.
Изправи се с усилие и яхна коня.
Не можеше повече да пренебрегва заплахата за хората си. Сияйният на мрака се приближаваше. „Знайте — отправи Габорн мълчаливия си зов към всички свои Избрани воини. — Смъртта иде.“
Цената на един обяд
Рано следобед Боренсон изгуби даровете си. Изведнъж усети как го остави метаболизмът му, как движенията на тялото му се забавиха до скоростта, с която живееха обикновените хора.
Отначало гаденето, което го обзе, го учуди — помисли си, че просто го е присвил коремът. Загубата на дарове последва така стремително, че той не можа да почувства ясно кое след кое се изгубва — сила или жизненост, обоняние, слух или зрение. Всичко това се изцеди от него само за няколко мига, превръщайки го в празна коруба.
Даровете му бяха пометени. Обзе го отчаяна мъка. Преди години се беше взирал в очите на младите селянчета, които му бяха дали мускул. Чакаше ги пълноценен живот, а го бяха обрекли на него.