Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Не мисля — отвърна Дру.
— И аз. Господ винаги разбира. Това ли имаше да ми казваш? Разказа ли ми всичко, което може да има някаква връзка с манастира?
— Всичко, за което се сещам.
— Тогава наведи глава и изпълни ритуала.
— Отче, искрено се разкайвам за тези грехове и за всички прегрешения, които неволно съм извършил в живота си.
Отец Станислав вдигна дясната си ръка и го прекръсти. Произнесе молитвата си на латински. Дру разбра, че се моли за опрощение на греховете.
Прекъсна и продължи на английски:
— Да убиеш човешко същество е едно от най-големите престъпления. Само самоубийството е по-голям грях. Но обстоятелствата и сполетелите те нещастия смекчават до известна степен вината ти. Покай се за греховете си.
След като Дру направи това, свещеникът каза:
— Живей в мир! — и добави със строг глас. — Но никога повече недей да повтаряш деянията си.
Дру го погледна стреснато.
— Време е да поговорим за Янус.
— Споменахте за него в параклиса — намръщи се Дру. — Известно време не можах да разбера какво искахте да кажете. Произношението ви е малко странно. Имате предвид Янус?
— Убиецът ли? — намеси се Арлийн.
— Да, двуликият бог — кимна отецът. — По-точно онзи, който иска да мине за Дру.
ЧАСТ СЕДМА
Янус
В Древния Рим, когато императорската армия тръгвала на война, били изпълнявани сложни ритуали за успеха на начинанието. Един от най-важните бил преминаването през церемониална арка, като в същото време жреците принасяли жертвоприношения на боговете, но най-вече на един от тях — богът на успешното начало. Из града имало много такива арки. Повечето не представлявали част от стена или сграда, а били издигнати самостоятелно. Като че липсата на практичност подчертавала религиозната им функция. Римляните строяли и малки сгради, които нямали друго предназначение, освен да служат като декор за свещеници или политици, които да се разхождат из тях.
В северния край на прочутия Форум се издигал един от най-почитаните храмове. Правоъгълна постройка без украса, с две бронзови врати — едната гледала на изток, другата на запад, едната към изгряващото, другата към залязващото слънце, сякаш да покажат, че важно е не само доброто начало, но и успешният край на всяко начинание. Поклонението в този храм обикновено било свързано с воденето на война, също както и арките. Всъщност римските пълководци толкова често го посещавали, като влизали от източната и излизали от западната врата, че по традиция те не били затваряни, освен в периоди на мир. Но през първите седемстотин години от възхода на Рим — от царуването на Нума до възкачването на Август, това се случило само три пъти.
Богът, на който бил посветен този храм, не е Марс, както би могло да се очаква. Статуята, на която се молели жреци, политици и пълководци, влизайки от едната и излизайки от другата врата, била на един по-велик бог — Янус. Него лесно бихте различили от всички останали богове, защото е с две лица — едното отпред, другото отзад. Той винаги гледа едновременно и на изток, и на запад, към началото и края.
Когато римляните се молели за успешното начало на деня, се обръщали към него с името „Матутинус“ (Утринен), откъдето произлиза и названието на утринните служби в римокатолическата църква. Това била първата каноническа служба веднага след полунощ. Принасяли жертвоприношения на Янус за плодотворното начало на всяка седмица, на всеки месец, но най-вече на всяка година. Ето защо първият месец в римския календар бил наречен в негова чест — януари.
Янус, богът с двете лица, който гледа във вечността — напред и назад. Към началото и края.
— Отначало — каза отец Станислав — до нас достигаха само слухове. Беше преди около година.
— „До нас“? Кои сте вие? — Дру направи жест и погледна косо към великолепния рубинен пръстен на отеца с пресичащите се сабя и кръст. — Братството ли?
— Необходимо ли е да ти обяснявам в подробности? На човек с твоя опит… Защо се изненадваш? Нашата църква има около седемстотин милиона вярващи, които образуват нещо като нация. Всъщност през Средните векове наистина са представлявали такава нация. Тя е обхващала цяла Европа — територията на Свещената римска църква, която е трябвало да защитава интересите си. И тя е имала нужда от разузнавателна мрежа, също както и отделните държави.
— Разузнавателна мрежа ли? — напрегнато запита Дру. — Започвам да разбирам.
— Или поне така си мислиш. Няма да ти разкривам всички тайни наведнъж, а малко по малко. Като начало ще ти разкажа за нашето разузнаване. Основните източници на информация са членовете на един по-особен религиозен орден, който бе учреден след влизането ти в манастира. Казва се Opus Dei, великото творение на бога. Орденът е по-особен с това, че членовете му — предимно преуспяващи лекари, адвокати, бизнесмени — продължават да упражняват гражданските си професии, въпреки обета да живеят в бедност, покорство и целомъдрие. Обличат се цивилно и само вечер отиват да се молят в манастирите. Всички те пазят в тайна принадлежността си към църквата. Възгледите им са строго консервативни. Готови са да служат всеотдайно на папата. Пазят членството си в Opus Dei в най-строга тайна.