Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Двуликият Янус — горчиво допълни Дру.
— Когато случаят се разчу, двамата с Джейк бяхме като гръмнати и изобщо не ни се вярваше — каза Арлийн. — Ти да тероризираш католическата църква! Нещо не се връзваше. Но доказателствата бяха в изобилие. Джейк много се разстрои и започна все повече и повече да нервничи. Държеше се странно. После изведнъж изчезна. Поне да беше ми казал какво става! — стисна юмруци Арлийн.
— Не е могъл да го направи. Най-малкото докато не е бил сигурен, че аз съм този убиец. В края на краищата той беше в течение на истината за мен. Беше съобщил на „Скалпел“, че съм загинал и те бяха приели доказателствата. В същото време знаеше, че съм в картузианския манастир във Върмонт. Как при това положение бих могъл да избивам свещеници в Европа?
— Като си напуснал манастира — отговори отецът. — Просто си го излъгал. Мислиш ли, че е отишъл да провери на място?
— Аз лично не съм го виждал. Но ми се струва, че може би не е ходил.
— А как е постъпил?
— Може да е размишлявал така: „Който и да е Янус, положил е доста усилия, за да заблуди полицията, че…“
— …ти и Янус сте едно и също лице — довърши мисълта му Арлийн.
Дру се мъчеше да се съсредоточи.
— Защо му е трябвало да се рови? Защо е бил толкова сигурен, че аз съм извършил убийствата? Ако полицията ме беше открила, лесно щях да докажа, че не съм аз.
— Да — каза отецът. — След като си бил в манастира, алибито ти е било желязно.
Дру имаше чувството, че главата му ще се пръсне.
— Янус не би могъл да знае, че аз съм в манастир. Бил е сигурен, че никога няма да съм в състояние да докажа, че не съм Янус. Защо?
— Мислел те е за мъртъв — мрачно отговори Арлийн.
Тримата се спогледаха.
— За какво да се притеснява, след като е смятал, че полицията търси един мъртвец? По този начин е отвличал вниманието им. Докато те преследват някакъв призрак, той си е вършел необезпокояван работата под друга външност — съвсем разстроена, Арлийн стана от стола. — Да не би Джейк да е започнал да търси доказателства сред бившите си началници в „Скалпел“? — гласът й потрепера. — Защото е разбрал, че някой от тях използва смъртта на Дру като прикритие за Янус?
Дру кимна с глава.
— А онзи, който е изобретил Янус, е открил с какво се занимава Джейк? — тя се ужаси. — Страх ме е дори да си го помисля, та камо ли да го произнеса на глас. Някой е убил Джейк, за да не се добере до истината, а именно кой се маскира и действа под прикритието на твоята външност.
— Не сме сигурни, Арлийн.
— Но точно това предполагате?
Дру я погледна с болка.
— Съжалявам, така е.
Тя пребледня. Очите й гневно засвяткаха.
— Който го е направил, горчиво ще съжалява.
— Но има и още нещо. Този, който е измислил Янус, може да е принудил Джейк да признае защо се рови в случая — каза Дру. — Ако са разбрали, че съм жив и съм в манастир, сигурно са решили да ме премахнат, за да продължат да използват самоличността ми за прикритие на Янус. А това е било много трудно, защото картузианските монаси не носят имена. Трябвало е да унищожат всичко живо в манастира, за да бъдат уверени, че този път наистина съм мъртъв. Предполагам, че тялото ми е щяло да изчезне, просто да го няма сред мъртвите.
— И при разследването си църквата щеше да се чуди защо. Което отново ни връща към загрижеността, която си изразил пред епископа. Никой не е трябвало да научи, че църквата така непредпазливо е приютила един убиец, макар и да е търсел покой. Противоречието би било твърде голямо, подкопаващо авторитета на институцията.
Гласът на Дру трепереше от гняв.
— Като паяжина. Всичко е взаимосвързано. Сигурно Янус добре се е забавлявал. Мислел ме е за мъртъв и е използвал самоличността ми, за да тероризира църквата. След това пък, когато открива, че съм все още жив, решава да ме убие, сигурен, че полицията изобщо няма да разбере за това. Защото, за да се предпази от скандал, църквата никога не ще разкрие масовото убийство и без да иска, ще го улесни. Не е ли гениално? Ако аз трябва да накажа този негодник, ще се погрижа и той на свой ред да иде в най-гениално изобретените кръгове на ада… Моят двойник! — внезапно се досети Дру.
Отец Станислав нервно потърка рубина с пресичащите се сабя и кръст и се обърна към Арлийн.
— Значи и ти си помисли за него?
— Когато Дру спомена за него преди малко, започнах да се досещам — кимна тя.
Дру отново гневно потрепера.
— Убиец-примамка… Възприел самоличността на Дру, използва снимката му за паспорта си и прави всичко възможно, за да убеди преследвачите си, че е Дру.
— О, боже! — възкликна Дру. — Сигурно са използвали двойника ми. Онзи, който осигуряваше алибито ми, когато изпълнявах задачи. Разформировали са „Скалпел“, но със сигурност са се свързали с някои от бившите му членове и са създали нова подобна организация. Макар и под друго име, „Скалпел“ продължава да съществува.