Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Да, много добре си спомням.
— Никой не знае, че си ме открил. Твой ред е да ми се отплатиш, като ми спасиш живота. Пусни ме да си отида.
— Не е толкова просто. Има още нещо, което не ти казах. Много по-важно от стоте хиляди. И на мен са ми вдигнали мерника. Страшно си ги вбесил. Да не изпълниш поръчението. И то от такъв мащаб! А онези тримата, които премахна? Сигурни са, че си сменил господарите.
— Грешат!
— Уверени са, че си се продал. Знаеш твърде много и щетите могат да бъдат непредвидими. Затова са решили на всяка цена да те пипнат. Никога няма да се откажат. Колкото повече се ядосват на теб, толкова по-зли стават и с хората, които са те познавали, като мен например. Смятат, че щом сме били приятели, трябва да знам къде се криеш. А ако не те намеря, значи и аз съм предател. Очаквам следващия месец да засилят натиска. Сега разбираш ли? Не мога да те пусна.
Дру долови нотка на съжаление в гласа му.
— Наистина ли искаш да ме убиеш?
— За бога! Защо мислиш се мотая още?
— Можем да измислим нещо.
— Какво?
— Кажи им, че си ме намерил и си ме премахнал.
— Това няма да ни помогне, по дяволите. Изобщо няма да ми повярват. Ще искат доказателства.
— Е, добре. Дай им ги!
— Но как?
— Кажи им, че си поставил бомба в колата ми и си ме вдигнал във въздуха заедно с нея.
Дру си припомни метода, който трябваше да използва в Алпите.
— Можеш да снимаш. Те обичат да гледат снимки.
— Какво да снимам? Може да бъде всяка друга кола.
— Не. Как се качвам и потеглям, колата избухва и пада в някаква река. Кажи им, че не си могъл да действаш по друг начин, освен с бомба. Повече никакви доказателства не могат да ти искат. Аз, разбира се, няма да съм вътре.
— Спираш някъде и скачаш преди да избухне?
— Точно. Утре трябва да се явя в манастира. Намира се във Върмонт. Можем да го направим преди това.
Дру пристъпи напред, откъдето идваше гласът на Джейк.
— Не мърдай от мястото си, Дру!
— Не мога да чакам повече. Трябва да знам какво ще стане. Залогът е нашето приятелство. Застреляй ме или ми помогни! Нямаш друг избор!
Дру разтвори ръце в знак на приятелство.
— Предупреждавам те, Дру! — Джейк беше объркан. — Не ме принуждавай да го правя! Не се приближавай!
— Съжалявам, приятел. Няма да се крия повече. Уморих се. Искам да те погледна в лицето.
— Недей, за бога!
— Защо призоваваш бога?
Дру се приближи на десет фута от храстите, зад които се криеше Джейк. Направи още няколко крачки. Спря. Взря се в мрака.
— И така, какво решаваш? Ще ми помогнеш ли? Ще им докажем, че си ме убил. Ще се отърва веднъж завинаги от тях и ще прекарам спокойно остатъка от живота си. Или искаш наистина да ме убиеш?
Дру изчакваше отговора му. Наоколо бе съвсем тихо. Храстите се размърдаха.
Дру се изопна. Помисли си, че е направил грешен ход, че Джейк се изправя и насочва пистолет към него.
В мрака се появи фигура в цял ръст. Беше Джейк, разтворил приятелски ръце като Дру.
— Господ те обича, приятелче.
Двамата се прегърнаха.
— Това се случи през седемдесет и девета? — Арлийн напрегнато гледаше Дру, гласът й трепереше от вълнение, като неговия.
— През март, в Бостън. Точно преди да вляза в манастира.
— Прав беше. Наистина трябваше да изслушам всички подробности, за да разбера това, което ме интересуваше. Също като… — Арлийн се отпусна на стола си. Търсеше точната дума. — Мисля си, че е като паяжина. Всичко е взаимосвързано, преплетено, върти се в кръг. В името на една ужасна цел. А паякът непрекъснато дебне. Какво направи Джейк? Помогна ли ти?
— Нагласихме работата. Не знам точно какво е казал, но сигурно е бил убедителен. Както разбирам, не е имало никакви последствия, поне допреди две седмици.
— Да, но тогава изведнъж започна да нервничи — размишляваше Арлийн.
— Манастирът беше атакуван малко след изчезването на Джейк — каза отец Станислав.
Напрежението в стаята нарастваше.
— Има ли връзка между двете събития? — обърна се свещеникът към Дру. — Дали някой не е решил, че Джейк знае нещо? Може да са го принудили да признае, че си жив и да са го накарали да каже къде се криеш.
— След шест години? — със съмнение запита Дру. — Ако в „Скалпел“ не са му повярвали, защо е трябвало да чакат толкова дълго, за да го разпитват отново?
— „Скалпел“ ли? — изненада се Арлийн. — Искаш да кажеш, че те стоят зад тази работа? Те са виновни за изчезването на Джейк и нападението на манастира?
— Няма кой друг да бъде. Всички нишки водят към тях.