Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Но… — обземаше я все по-силно безпокойство.
— Какво има? Мислех, че се досещаш за това, също както и аз.
— Не, ти нещо не разбираш. Не може да бъде!
— Но всичко съвпада.
— Не! „Скалпел“ отдавна не съществува!
— Моля? — на Дру му прималя.
— Организацията беше разформирована през 1980. Ти си бил в манастира по това време.
Дру рязко се обърна.
— Да, права е — каза отецът. — Моите сведения са много категорични. Както сам каза, организацията е излязла от контрол. Започнала е много да надвишава правата си, като не само е отговаряла на нападения на терористи, но се е насочила и във фатална за нея посока — намеса във вътрешните работи на чужди държави и заговори за свалянето на държавни глави. Ако Аятолахът беше научил, че американците се опитват да го премахнат, щеше веднага да убие заложниците, а не да ги държи срещу откуп. Със сигурност щеше да използва опита за покушение като доказателство на всичко онова, което твърди за Америка и нейното разложение. Ето защо в „Скалпел“ толкова са държали на отстраняването ти. Не само задето не си изпълнил поръчката, но най-вече защото подозират, че си в състояние да предадеш всичките им тайни. Това е най-лошото и то ги влудява.
— Но нали са ме смятали за мъртъв?
— Да. Вероятно научавайки за смъртта ти за първи път след като провали акцията, са могли да заспят спокойно — отговори отецът. — Според моите сведения в „Скалпел“ са разбрали, че са отишли твърде далеч. Навярно някой от тях се е паникьосал и е осведомил Държавния департамент за тази опасна политическа игра. Помниш ли какво се случи с ЦРУ, когато Комисията Чърч към Сената разкри подготвяните от управлението заговори за убийства срещу Кастро, Лумумба, Сукарно, братята Дием?
— Едва не бе разформировано — довърши Дру. — Постигнат бе компромис, а пълномощията му бяха силно орязани. Около седемстотин членове на тайните му организации бяха премахнати.
— Очевидно в „Скалпел“ не са могли да си позволят подобен скандал. Защитавайки собствените си интереси, чиновниците тихомълком са разтурили антитерористичната организация. Отнело им е почти година след неуспеха на акцията срещу Аятолаха.
— Тогава кой, по дяволите, ще се опитва да ме убие? И защо?
— И защо Джейк изведнъж стана така нервен? — погледна ги въпросително Арлийн.
— Може би отговорът е в отровата — разсъждаваше Дру. — Ако знаехме какво точно са използвали в манастира.
— Да — подкрепи го отецът. — Епископът ми каза, че си запазил трупчето на мишката, която ти е спасила живота.
— Малкия Стюарт — тихо каза Дру. — Мисля, че може да ми направи още една последна услуга — да ми помогне да разбера каква отрова са използвали. Ще знам след аутопсията. Ако е нещо по-особено, може да ме заведе до извършителите.
— Не е сигурно. Имаш ли нещо против да я видя?
— Гледката не е приятна.
— Не съм някое невинно дете, както се досещаш.
Дру се загледа в зловещия червен рубин на пръстена му, с пресичащите се сабя и малтийски кръст.
— Да, имам впечатление. Братството на камъка, нали?
— Да.
— Някой ден трябва да ми разкажеш.
— Когато му дойде времето. А сега на работа.
Дру отиде да вземе палтото си. Извади от там найлонова торбичка. Изненадващо за него трупчето изглеждаше много запазено. Беше се свило и изсъхнало като мумия. Отец Станислав почтително го пое и се обърна към Дру:
— Вече ти казах, че аз се заех с изнасянето на труповете от манастира. Загрижеността от евентуален скандал, която си изразил пред епископа, е била напълно основателна. Ако беше съобщено на полицията и тя беше разследвала случая, щеше да открие, че един монах е останал жив. А като задълбаят малко повече, веднага щяха да се доберат до миналото ти. И какво щеше да излезе — международен терорист, защитаван от църквата! Тя никога не би го допуснала. Затова след като проведохме наше собствено разследване, заличихме всички следи. Труповете бяха погребани по картузиански обичай — с почит, но много скромно и без надгробен паметник, на който да е изписано името. Запазихме анонимността, към която винаги са се стремели картузианските монаси. Трябва да ти кажа, че аутопсии бяха направени. Използваната отрова наистина е особена. А в случая и доста подходяща.
Дру го изчака да довърши.
— „Монашеска примка“.
Ужасяваща игра на думи.
— Само да ми паднат…
— Запази спокойствие — окуражи го отецът, постави найлоновата торбичка на шкафчето и докосна бялата яка на свещеническите си дрехи. — Трябваше да съм по-подходящо облечен.
— В какъв смисъл?
— За твоята изповед, защото това си беше изповед. Труден проблем на каноническото право. Питам се дали външният ми вид прави изповедта ти невалидна.