Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Имаш заповед!
— Не, друго имам предвид. Искам да знам защо предаде нашата мрежа.
— Не съм я предал.
— Казват, че си.
— Аз пък мога да кажа, че съм папата. Това не значи, че е вярно. А и ти не им вярваш, нали? Иначе нямаше да разговаряш с мен. Просто щеше да ме застреляш, както си стоях пред тях. Как ме откри?
— Вече съвсем се бях отчаял.
— Ето това ти харесвам — пристрастието към дългите обяснения.
— Изпратиха хора да те причакат около дома, в който си живял, за всеки случай. Но аз знаех, че никога няма да се появиш там. Всъщност колкото повече мислех, толкова по-ясно ми ставаше, че никога няма да рискуваш да идеш на такова място, където те очакваха. Предполагах, че си се покрил някъде в някоя планина. С твоя тренинг можеше да изкараш там месеци и години, дори през зимата. Така че преследването беше безсмислено. Ти беше победил. Така мислех.
— Това не ми обяснява…
— Стигаме и до въпроса. Нещо все ме глождеше. Ровех се в паметта си. Все трябваше да има някакво място, което да те влече. Дори и хора като нас имат чувства. Но къде? Запитах се защо беше станал такъв. Тогава се сетих. Веднъж ми разказа нещо — когато една снежна буря ни принуди да пренощуваме на един връх и беше такъв студ, че трябваше да приказваме, за да не заспим, защото това означаваше сигурна смърт. Спомняш ли си?
Да, спомняше си с най-приятелски чувства.
— В Андите.
— Точно — долетя гласът на Джейк от тъмното. — Вече се чудеше какво още да ми разкажеш, за да минава времето и заговори за родителите си, какво се беше случило с тях, как беше живял с леля си и чичо си в Бостън.
— Чичо ми почина.
— Да, но леля ти е жива, въпреки че ти така ми я описа, че бях сигурен, че няма да отидеш за помощ при нея. Но като се замислих за Бостън, си припомних как си защитавал гробовете на родителите си от вандали. Как си се промъквал в гробището всяка нощ. Как дори и като си пораснал, си идвал тук винаги, когато си имал възможност. Не беше трудно да разбера в кое гробище и на кое място са погребани. Продължавах да се питам дали ще дойдеш да кажеш „сбогом“, дали ще се подчиниш на стария навик, преди да се скриеш от света. Или вече си го направил и съм те изпуснал.
— Страхотно попадение.
— Единственото, за което се сещах.
Дру пристъпи напред в мрака.
— От януари насам се крия. Да не би да си висял около гробовете всяка нощ?
— Казах ти. Вече се бях отчаял. Но си дадох срок до края на месеца — засмя се Джейк. — Представи си как се изненадах, когато ти внезапно се появи измежду тези сенки. За секунда дори си помислих, че ми се привижда.
— Подходящо място за призраци. И за приятелски срещи след дълга раздяла. И за убийства. Погребалната церемония може да се пропусне и направо да ме заровят тук. Но ти още не си ме убил. Защо?
— Защото искам да знам какво точно се случи — въздъхна Джейк.
Дру му разказа.
Джейк не реагира веднага.
— Разказът ти е убедителен.
— Не е само „разказ“!
— Но не разбираш ли, че това няма значение? Важно е само това, което мислят те за случая. Дойдоха при мен. Казаха ми: „Ти си му приятел. Познаваш навиците му. Знаеш какво ще предприеме. Той е опасен. Не се знае на кого ще ни предаде следващия път!“
— Казах ти, не съм ги предал!
— Казаха още: „Ще ти дадем сто хиляди долара, ако го намериш… и… убиеш.“
Дру загуби търпение. Пристъпи напред като разтвори ръце.
— Направи го! Какво чакаш? Спечели мангизите!
— Не разчитай на приятелството ни — предупреди го Джейк от мрака. — Не се приближавай и не се опитвай да бягаш!
— Да бягам ли? Писна ми да бягам и да се крия. Убий ме или ме пусни.
— Ако те пусна, ще трябва да продължиш да се криеш.
— Не. Утре влизам в манастир.
— Моля?
— Добре ме чу. Ставам монах, картузианец.
— Наистина ли? Вече си вярващ? Картузианец ли каза? Това не са ли онези дето живеят в единични килии и по цял ден се молят? Дяволска приумица. Все едно да се зазидаш жив в някой гроб.
— Точно обратното. Все едно, че възкръсваш. По-скоро сега съм като в гроб. Но не заради пистолета, който си насочил към мен. Ти искаш смъртта ми. От твоя гледна точка да стана картузианец означава жив да се погреба. В такъв случай няма защо да ме убиваш, нали?
— Много те бива в приказките — произнесе Джейк в мрака.
— Не искам да петня приятелството ни и да те обвинявам, че си се продал за сто хиляди долара, нито ще се опитвам да ти предлагам повече, за да ме пуснеш. И без това нямам толкова пари. Нямам нищо.
— Все по-странни и по-странни приказки.
— Да, наистина разчитам на приятелството ни. Веднъж ти спасих живота при онова изкачване на Андите, помниш ли?