Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Каква е тази нова организация? — обърна се отецът към Арлийн. — Ти и брат ти бяхте ли поканени да членувате в нея?
Арлийн поклати отрицателно глава.
— Вече съм цивилна. Работя в една планинска спасителна служба и преподавам алпинизъм.
— А брат ти?
— Той попадна в друга тайна мрежа. Само толкова ми е известно. Не пожела да сподели повече, а и аз не го разпитвах. Знаех, че няма да ми каже. Това се разбираше от самосебе си.
— Янус — изрече с отвращение Дру. — Същата извратена измислица, както и отровата, използвана в манастира — „Монашеска примка“. Янус — двуликият бог, убиецът-двуличник. Да. Янус е човек с две еднакви лица. Това е само моят двойник и никой друг!
— Знаеш ли къде да го намериш? — запита отецът.
Възпитаниците на школата на „Скалпел“ в Колорадо бяха така здраво свързани помежду си, че продължаваха да поддържат приятелски отношения, дори след като завършеха и се пръснеха в различни посоки. Дру, Арлийн и Джейк запазиха дружбата си, а по-късно Арлийн и Дру се влюбиха един в друг.
Когато беше в „Скалпел“, на Дру не му беше позволено да се сприятелява с Майк, неговият двойник, за да не би голямата прилика помежду им да привлече внимание и да провали изпълнението на задачите, които им се поставяха. Дру охотно беше приел забраната, защото единственият, с когото не се разбираше в школата, беше Майк. Помежду им съществуваше съперничество, което особено се чувстваше от страна на Майк. То и без друго им пречеше да се сближат. Все пак винаги когато срещнеше бивши съученици, Дру се интересуваше как е човекът, от когото неведнъж бе зависел животът му. Така бе научил, че през седемдесет и осма Майк беше записал американска литература в университета в Минесота. Това беше същият курс за придобиване на научната степен „Магистър“, който той следваше в Айова. Съвпадението не бе случайно. Двамата не само си приличаха — те мислеха еднакво. Бяха предпочели едно и също прикритие за дейността си — студенти по литература в университетски градове.
— Една от разликите между нас беше, че аз предпочитах класическа американска литература, а той — съвременна. Чувах още, че имал намерение, след като вземе степен в Минесота, да замине за Вирджиния, за да работи върху Фокнър. След Фокнър се готвел да изучи Фицджералд, а след него Хемингуей. Като сметнем по две години за всеки курс, той би трябвало вече да работи върху Хемингуей.
— Дори да предположим, че се е придържал към намеренията си, това едва ли ще ни помогне да го намерим — каза отецът. — Във всеки университет в САЩ се преподава Хемингуей.
— Не, двамата най-добри специалисти са Карлос Бейкър и Филип Янг. Бейкър преподава в Принстън, а Янг — в Стейт Колидж, Пенсилвания (наричан Пен Стейт). По толкова различен начин разбират Хемингуей, че който е решил да стане отличен критик на този автор, трябва да изслуша и двамата. Повярвайте ми, имам достатъчно курсове зад гърба си и знам добре какво говоря.
Принстън или Пен Стейт? Как да разбере човек? Как да го откриеш между десетки хиляди студенти? Все едно да търсиш игла в купа сено. Издирването трябва да започне от факултета по литература. Физкултурните салони също трябва да попаднат във фокуса, защото двойникът на Дру трябваше да спортува ежедневно, за да бъде винаги във форма. Той ще иска да остане незабелязан и ще ходи във възможно най-ранния час. Дру знаеше това, беше абсолютно сигурен, защото самият той правеше така.
Отец Станислав позвъни на хората си в Opus Dei. Седем часа по-късно му се обадиха от Пен Стейт, за да му съобщят за младеж, който отговаря на описанията. Посещавал курсове по американска литература, работел с Филип Янг върху Хемингуей и всяка сутрин в шест часа спортувал в местния физкултурен салон. Бил самотник.
Половин час по-късно Арлийн, Дру и отец Станислав бяха на път за Пен Стейт.
Студеният вятър щипеше бузите на Дру, който заобиколи една поляна и продължи да се изкачва по склона, където дебелите дървета, останали без листа, го скриха зад стволовете си. Тримата бяха тръгнали с черния Олдсмобил на свещеника, като оставиха колата на Арлийн на един паркинг и предплатиха за няколко седмици. Дру закара мотоциклета си до някакво сметище и като се увери, че е сам, махна регистрационните табелки. Рано или късно полицията щеше да открие изоставения мотоциклет, но без номерата по-трудно щяха да го свържат с откраднатия в Масачузетс. Дру предвидливо изтри отпечатъците от пръстите си, така че нямаше опасност да се досетят кой го е използвал.