Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Нещо да имате да кажете дотук? — запита отец Станислав.
Дру се замисли.
— Ако този Макинтър е убиец, то трябва да вземе няколко урока, за да се пообучи. Тази калпава лавица, паникьосването му пред полицаите — Дру поклати глава. — Аматьор.
— Първоначално и на мен така ми се струваше. Но после…
— Обясни ми.
— Реших, че всичко се прави нарочно.
— Мислите, че умишлено се е издал? — изненадано запита Арлийн.
— Да, за да заяви за съществуването си. Да спечели популярност — отговори отецът. — След това вече е пипал професионално. Полицията направи всичко, което бе по силите й, за да го намери, но не успя. Набързо бяха убити още трима политически активни свещеници. След тях дойде ред и на членове на Opus Dei — изпълнителни директори, издатели, но предимно политици. Стана повече от ясно, че този Томас Макинтър, или както и да се казваше вече, провежда системен терор срещу…
— Католическата църква — прекъсна го зашеметен Дру и се обърна към Арлийн.
— Ти ми беше казала, че убивал политици, но не и че…
— Че са били членове на Opus Dei? А аз откъде можех да знам?
— Разбира се, че не си могла — потвърди отецът. — Никой извън разузнаването на църквата не би могъл да знае. Точно в това е проблемът. Членството в Opus Dei се пази в тайна.
— Като че ли вече не.
— А сега идваме и до нещо, което пряко те засяга — отецът седна до Дру. — Подтиквана от влиятелните членове на Opus Dei, които изгаряха от нетърпение да научат кой ги преследва, полицията откри интересни факти. Човек с псевдонима „Янус“ купуваше оръжие и експлозиви на черния пазар, освен това наемаше частни детективи да издирват скандални истории, в които е замесена католическата църква. Интересуваха се от всичко — от любовниците, които някои висши църковни служители издържаха, до хомосексуални връзки, притежание на големи имения, каквито един обрекъл се на бедност божи служител не би трябвало да има, алкохолизъм, наркомания, други смъртни грехове. Ако някой свещеник или член на Opus Dei имаше някакъв порок, Янус научаваше за това. Искаше да има доказателства. Понякога просто изпращаше съответните документи, включително и снимки, на вестниците. Друг път първо убиваше свещеника или члена на Opus Dei и след това изпращаше документите, които го уличаваха, очевидно за да оправдае действията си.
— Янус — промълви Дру.
— Връзката е била очевидна. Томас Макинтър, професионалният убиец, е имал същите амбиции. Запитали са се дали той не е Янус. Оказало се е точно така. Полицията е засякла една от свръзките на Янус. Накарали са го да проговори. Мъжът е разпознал паспортната снимка на Томас Макинтър.
— Разпознал я е? — удиви се Дру. — Според теб този Янус — Макинтър, не се е дегизирал и спокойно се е появявал пред свръзките си? Дори не си е правил труда да използва сигурен телефон? Има нещо гнило тук. Работата очевидно е…
— Нагласена, нали? — попита отецът. — Като че ли нарочно иска да го разпознаят. А в същото време, въпреки усилията на влиятелните членове на Opus Dei и натиска им върху Интерпол и МИ–6, не може да бъде заловен.
— Но ти си мислеше, че аз съм Янус — обърна се Дру към Арлийн. — Преди да ти докажа обратното. Какво те накара да направиш връзка между него и мен?
— Заради снимката в онези паспорти — отговори вместо нея отецът. — Мина известно време, докато американските власти откриха лицето в досиетата си. Били са доста затруднени, защото срокът на паспорта ти е бил изтекъл. Ровили са се в по-ранни документи… Открили са подобно лице — в младежка възраст, по-слаб, макар и не толкова, колкото си сега. Но приликата е била очевидна — Андрю Маклейн. Дори многобройните фамилни имена са си приличали — Макинтър, Маккуейн, Малоун, Мълигън. Със сигурност авторът им е държал да изтъкне странния си ирландско-шотландски произход. Макар и не толкова съществена, следата не е била за пренебрегване. Полицията в крайна сметка е стигнала до извода, че Янус и Маклейн са едно и също лице. Избраният от теб псевдоним отначало ги е озадачил. Но скоро служителите от тайните служби са разбрали причината. Преди време си работил за антитерористична американска организация, която в последствие е била разформирована. Не са открили какво точно си вършил там, но са разбрали, че през седемдесет и девета си се продал на иранските служби. Изчезнал си за няколко години, но отново си се появил, без да те е грижа за предишните ти работодатели. Който ти е плащал най-добре, при него си се наемал. Кодовото название „Янус“ много добре ти е подхождало. Римският бог, който гледа напред и назад.