Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Да — тихо каза той, — за вас ще бъде най-добре да се срещнете с Главния Инспектор.
Мери искаше да попита след колко време ще се срещне с Легар, но реши, че това би било признак на слабост. Търпение и никакви погрешни стъпки. Можеше да остане в Хиспаниола дълго време. Водите на залива бяха брилянтни, синьозелени и искрящо чисти. По брега почти нямаше туристи толкова рано. Няколко млади хаитианци с униформи на чистачи размахваха метални детектори над пясъка. Сулавиер купи пържена риба и две бири от един самотен търговец, стоящ на дървената пътека на плажа и разположи храната на едно одеяло върху пясъка. Мери седна с кръстосани крака и изяде вкусната риба, сърбайки местната бира. Тя не обичаше да пие бира, но тази беше поносима. Сулавиер се намръщи към чистачите и детекторите им.
— Трудно е да промениш навиците си — каза той. — Хиспаниолците са много икономични и пестеливи. Ние помним времето, когато всяко парче старо желязо и всяка алуминиева кутия бяха състояние. Тези момчета и момичета и техните майки и бащи имат работа. В хотели и казина или в армията. И все пак те са пестеливи.
— Много неща са се променили — каза Мери.
— Той е направил толкова много за нас. Заради него сега на Хиспаниола почти няма предразсъдъци. Това е истинско чудо. Мароните не изпитват омраза към черните или белите. Всички са равни. Веднъж баща ми ми каза, че има четиридесет нива на положение в обществото. — Той поклати глава в недоумение. — Полковник Сър прави чудеса, госпожице. Ние не знаем защо светът го мрази…
Инстинктивната симпатия, която почувства Мери към Сулавиер се разпръсна бързо след откритието за професията му, макар не напълно. Той все още изглеждаше искрен.
— Не съм добре запозната с международното положение — каза тя. — Интересувам се само от Лос Анджелис. Този свят ми е достатъчен.
— Лос Анджелис е страхотен град. Хора от цял свят живеят там. Двадесет и пет милиона! Това е повече от цяла Хиспаниола. Щяхме да бъдем и повече, ако не беше чумата.
Мери кимна:
— Ние ви завиждаме за процента на престъпността.
— Наистина, много е нисък. Хиспаниолците винаги са могли да си делят това, което имат. Да нямаш нищо дълго време прави човека щедър.
Мери се усмихна.
— Ние сме добър народ. Но защо отвън има толкова недоверие и омраза?
Той се опитваше да смени темата. В крайна сметка разговорът можеше да не е толкова невинен.
— Както казах, не съм добре запозната с международните отношения.
— Тогава ми разкажи за Лос Анджелис. Някой ден може да отида там, въпреки че хиспаниолците рядко пътуват.
— Това е един много объркан град — каза Мери. — Можеш да видиш всичко в Лос Анджелис, добро и лошо. Не мисля, че би могъл да се управлява, ако не е умствената терапия.
— Да, терапия. Тук няма такава. Ние гледаме на ексцентриците като на коне на боговете. Храним ги и се отнасяме добре с тях. Те не са болни, просто са обладани.
Мери поклати невярващо глава:
— Ние познаваме много умствени инвалиди. Имаме средствата, с които да ги коригираме. Чистото съзнание е път към свободната воля.
— Вие били ли сте подложена на терапия?
— Нямах нужда от нея — каза тя. — Но нямаше да протестирам, ако се налагаше.
— Колко са подложените на терапия в Лос Анджелис?
— Около 67% са претърпели някаква форма на терапия, колкото и малка да е. Някои видове терапия помагат да подобриш работата си, особено ако работиш нещо трудно. Социално насочените терапии помагат на хората да работят по-добре един с друг.
— А престъпниците? Подлагате ли ги на терапия?
— Да — отвърна тя. — В зависимост от жестокостта на престъплението им.
— Убийците?
— Винаги, когато е възможно. Аз не съм терапевт или психолог. Не знам всички подробности.
— Какво правите с престъпниците, които не могат да бъдат подложени на терапия?
— Това са редки случаи. Пазим ги там, където не могат да нараняват другите.
— Това места за наказание ли са?
— Не — отговори Мери.
— Ние тук вярваме в наказанието. В Съединените щати вярвате ли в наказанието?
Мери не знаеше как да отговори.
— Аз не вярвам в наказанието — каза тя, чудейки се дали говори цялата истина. — Не мисля, че има голяма полза от него.
— Но във вашата страна има много хора, които вярват в наказанието. Президентът ви Рафкайнд…
— Той е мъртъв — прекъсна го Мери.
Тя забеляза, че Сулавиер беше станал по-малко грациозен и подвижен, по-стегнат и сериозен. Той изпитваше носталгия по нещо и Мери не беше сигурна колко е приятно то.
— Един мъж и една жена, те са отговорни за живота си. В Хиспаниола, особени в Хаити, сме много толерантни по отношение на това, което вършат хората. Но ако те са лоши, ако станат коне на зли богове… това е метафора, госпожице Чой… — Той замълча. — Магиите не се практикуват много тук. Не и от моето поколение. Но има вяра, има и култура… Ако те станат коне на зли богове, това си е тяхна грешка. Като ги наказваш ти им правиш услуга. Правиш така, че душите им да бъдат нащрек за евентуални грешки.