Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Добро утро — каза тя. Гласът й беше като на едър млад мъж, тенор. — Господин Сулавиер ми каза, че сте дошла от Лос Анджелис. Имам братовчед, който живее там, също полицай — както казвате вие обществен защитник. Знаете ли го — Хенри Жан Иполит?
— Съжалявам, не мисля, че го познавам — отвърна Мери.
Айде Лопес я беше претеглила и преценила от пръв поглед.
— Моля, седнете и двамата. С какво мога да помогна?
Мери погледна над главата на Айде към колекцията от рисунки.
— Изглежда, че съм заседнала тук — каза Мери. — Не смятам, че мога да си върша работата при тези обстоятелства.
— Вие сте дошла да търсите човек, който някога е бил познат на полковник Сър.
— Да. Донесла съм информация, която да ми помогне.
— Не мисля, че този мъж е в Хиспаниола. — Тя отвори една картонена папка и погледна напечатано досие. — Голдсмит. Тук има много поети, чернокожи и бели, но не и човек с това име.
— Бил е използван самолетен билет до Хиспаниола, купен от Голдсмит.
— Може би от някой приятел.
— Може би. Но ни бе обещано, че вие ще ни помагате в разследването.
— Ние вече го търсихме. Той не е тук, освен ако не е отишъл по хълмовете, за да работи като секач или миньор. Малко вероятно?
Мери поклати глава.
— Предложиха ни да проведем собствено издирване.
— Чичовците вече приключиха — каза Айде Лопес. — Ние сме добре подготвени професионалисти като вас самата. Жалко е, че колегите ви не могат да се присъединят към нас.
— Моят отдел не е замесен в никакви федерални разпри с полковник Ярдли — каза Мери. — Търся човек, убил осем млади хора без причина. Казаха ми, че правителството ви ще ми даде достатъчно власт, за да го арестувам и отведа от острова.
— Това няма да е нужно. Можем да ви уверим, че сме го търсили. Убиецът Голдсмит не е тук. Не е пристигал с никой от полетите напоследък.
Мери погледна към Сулавиер, който наклони главата си на една стана и се усмихна с пълно съчувствие.
— Ще ми позволите ли сама да го потърся? — попита тя.
— Трудна задача. Хиспаниола е много голям остров, предимно планински. Той да е тук и ние да сме го пропуснали — не е възможно! Повярвайте ми! Ако все пак е тук, но ние не сме го открили, вероятно е отишъл в пещерите или горите, а това изисква търсене в продължение на месеци и то от хиляди инспектори. По-лесно би било да намерите игла в купа сено. — Айде Лопес потрепна с рамо като кон, който прогонва муха. Тя протегна ръка, за да нагласи дрехата си на рамото, погледна Мери и каза:
— Виждам, че се колебаете. От професионална учтивост ще работим, за да ви помогнем, докато сте на острова ни.
— Ще ви бъда много благодарна. Има ли някакъв начин колегите ми да се присъединят към мен?
Лопес посочи към Сулавиер с два пръста като цев на пистолет, като че да й подскаже отговора. Той се усмихна, наклони глава и трагично я поклати.
— Така е с полковник Сър — каза той, — много е упорит. Никакви посетители от сушата.
Изражението му се разведри.
— Страхуваме се от опозицията.
Мери не го разбра.
— Да! — възкликна той, като че тя току-що бе изразила огромно недоверие. — Полковник Сър има врагове и не само на континента. Трябва да сме нащрек. Това също е част от работата ни.
— Проявяваме щедрост към враговете си, която е нечувана за няколко минали поколения — каза Айде Лопес с леко съжаление.
Мери почувства, че в стаята става все по-горещо, въпреки че навсякъде в сградата имаше климатици. Мишка в кутия. Безпомощността я вбесяваше, но тя нямаше повече да показва гнева си, нито пък страха си.
— Вие затруднявате работата ми — каза тя. — Със сигурност можете да направите нещо, за да ми помогнете.
Айде Лопес сбръчка вежди.
— Ако има време, ще се срещнете с Главния Инспектор. Ще се опитам да го уредя за тази сутрин или следобед. Сулавиер ще чака с вас. Може да се разходите по брега, да отпочинете, да хапнете нещо. На плажа има хубава храна. Ние винаги обядваме на плажа.
Айде Лопес бутна настрани старинния си стол и се изправи; беше висока колкото Мери и имаше десет сантиметра отгоре заради островърхата шапка, която не отиваше нито на работата, нито на физиката й. Сега Айде Лопес приличаше на клоун, направил се на полицай. Изражението й беше спокойно и безгрижно. Тя огледа картините по стените и се обърна към Мери:
— Това са моите прозорци.
— Много са хубави — кимна Мери.
— Ценни са. Хиляди долари. Десетки хиляди гурди. Наследих ги от майка си. Много от тези художници й бяха любовници. Аз не си избирам за любовници художници. Те нямат никакво чувство за благоприличие.
Мери се усмихна иронично, след което се обърна и последва Сулавиер, който вървеше пред нея.