Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Сулавиер безпомощно размаха дългите си ръце към тавана.
— Не мога да ви кажа — каза той. — Аз съм по средата. Ваш екскурзовод и защитник съм. Но съм лоялен към полковник Сър. Много лоялен.
Жан-Клод и Розел стояха близо до входа на кухнята и кимаха мрачно, тъжно.
— Искам да се обадя директно — каза Мери, чувствайки как дишането й се забавя. Тя погледна към отворената врата; слънчева светлина и красиво синьо небе. Въздух, който ухае на чист океан, приятно топло, а беше 8:30. Ще събуди хората в Лос Анджелис. Така да бъде.
Сулавиер поклати глава като марионетка.
— Никакви директни разговори.
— Това е противозаконно — предупреди го Мери, с леко наклонена глава. Можеше да види как се издигат стените; колко ли високо?
— Извинения, госпожице — Сулавиер повдигна рамене, нямаше вина.
— Правителството ви ще блокира ли сателитната връзка?
— Вече има блокиране — каза Сулавиер. — Смущения по директната връзка, госпожице.
— Тогава искам да уредите самолет и веднага да напусна Хиспаниола.
— Името ви е в списъка на тези, на които не е разрешено да напускат, госпожице. — Усмивката на Сулавиер изразяваше съчувствие. Той се разходи грациозно из стаята, докосна полицата на камината и прокара ръка по облегалката на дивана, който разделяше стаята. — Поне за следващите 24 часа.
Мери преглътна. Нямаше да позволи гневът да я завладее, а за паника и дума не можеше да става. Тя осъзнаваше страха си, но успя да го овладее. С бистър ум прецени възможностите си за действие.
— Искам среща с полицията ви, колкото може по-скоро. Така или иначе, ще си свърша работата, докато обстановката се нормализира.
— Добро решение, госпожице — Сулавиер се разведри и застана прав като войник. — Срещата ви е след час. Аз лично ще ви придружа.
Розел се върна от кухнята. Чиниите бяха подредени в трапезарията.
— Закуската ви е готова, госпожице.
Сулавиер седна търпеливо в дневната с цилиндъра си в ръце, взирайки се в пода, клатейки от време на време глава и мърморейки. Мери насила изяде бавно закуската, която Розел беше приготвила, яйца и истински бекон, не нанохрана, чудесно препечени филийки, прясно изцеден портокалов сок и резен месесто манго.
— Благодаря. Беше чудесно — каза тя на Розел. Жената сладко се усмихна.
— Трябват ви сили, госпожице — каза тя, поглеждайки Сулавиер.
Мери взе куфарчето си от спалнята — четката за коса и гримовете бяха в него — и застана до дивана в дневната. Сулавиер вдигна очи, скочи на крака, поклони се и й отвори вратата. Лимузината чакаше до бордюра.
Седнал срещу нея в колата, Сулавиер инструктира на френски лимузината и те завиха по широката асфалтирана улица към изхода на двора. Докато стигнат до залива, той й разказваше историята и легенди с непрестанно дърдорене, което Мери чуваше наполовина. Тя беше прочела много от тази информация предишната вечер, поднесена с почти толкова ентусиазъм.
Из целия Порт-О-Пренс, с няколко изключения, сградите не бяха по-стари от времето, когато бе пристигнал в Хиспаниола полковник Сър. Големият Карибски трус бе дал на Джон Ярдли златна възможност и беше озаптил младежката му тираничност с товара на реконструкцията. Няколко от по-новите сгради правеха усилия да съхранят пищността на старото Хаити; повечето можеха да бъдат причислени към новия архитектурен стил, описан най-добре като Ефективен Институционален.
Хотелите бяха очебийни изключения, тук, в центъра на туристическия паричен поток, архитектурата беше пищна и празнична, показваща голямо и разточително въображение. Мери бе ходила няколко пъти в Лас Вегас и сега обстановката й напомни сивотата там през деня и нощната пищност. Архитекти от цял свят се бяха събрали в Хиспаниола, започвайки през 2020, „годината на Голямо Прозрение“, както цветисто я беше нарекъл полковник Сър. Те се бяха опитали да създадат хотели във формата на океански лайнери, планини подобни на тези на острова, морски птици с разперени криле, както и опасно неприкрепени структури, които стояха на брега и в залива като фантастични космически станции.
Двете години преди тази „година на Голямо Прозрение“ бяха трудни. Полковник Сър бе отблъснал четири контрареволюции, три доминикански и една хаитианска. Той бе загубил най-добрия си приятел, геологът Рупърт Хеншоу. Преди смъртта си Хеншоу бе помогнал за съживяването на старите златни и медни мини и открил нови. Той беше разгадал тайните на огромните петролни резерви, които до тогава били смятани за твърде опасни за обработка. Тогава, на ръба на големите научни нанооткрития, петролът все още бил необходима суровина, не за да се гори, а да се преработва в хиляди вторични продукти. Хеншоу беше служил добре на полковник Сър.