Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Карол се извъртя на стола си, за да погледне Мартин.
— Някаква идея?
Той направи гримаса на съмнение.
— Идеи има в изобилие, но си противоречат. Затруднени сме от това, че не сме проучвали много убийци преди. Знам, че афектът, който предизвикахме у него, е от значение. Озадачен съм от готовността му да признае, че е замесен в убийството, но избягва да използва лични местоимения. Това може да е предпазно усукване.
— Не звучи като точна диагноза — каза Карол. Ласкал, Марджъри и Ървин влязоха в наблюдателната зала. Ървин постави терминала си на бюрото и протегна ръце над главата си като въздъхна дълбоко. Ласкал изглежда се чувстваше неловко, но нищо не каза. Той скръсти ръце и застана близо до вратата.
— Той е ледник — каза Ървин. — Ако аз бях убил осем души, щях да бъда най-малко разстроен. Този човек е покрит с дълбок арктичен лед.
Марджъри се съгласи. Тя свали лаборантската си престилка и седна върху бюрото до Ървин.
— Само любовта ми към науката ме държи в една и съща стая с този мъж — каза тя.
— Може да сме попаднали на дълбоко скрита личност — каза Карол.
— Възможно е — съгласи се Мартин. Той се обърна към уредника на залата. — Искам да видя един запис на Голдсмит от преди няколко години. Видео-библиотека, лична касета №2.
Екранът на стената светна и се появи картина: Голдсмит, стоящ върху подиум пред препълнена зала.
— Това е заснето в Мендосино през 2045. Известната му реч. Направи го по-известен и му помогна да продаде повече книги. Забележете маниерите му.
Голдсмит се усмихна към препълнената аудитория, разбърка листите си и повдигна глава като диригент, който започва концерт.
— Аз съм един човек без държава, един поет, който не знае къде живее. Как се случи това? Чернокожите са икономически интегрирани в обществото ни. Не мога да кажа, че срещам повече социална дискриминация заради расата си, отколкото поетът за това, че е поет или ученият за това, че е учен. Но до миналата година аз изпитвах едно дълбоко чувство на духовна изолация. Ако сте прочели последните ми стихотворения…
— Пауза — каза Мартин. — Забележете — той е спокоен, енергичен, жив. Може да е различен човек от този, който сега е тук. Лицето му е оживено.
Карол кимна.
— Може би имаме една травматизирана основна личност.
Мартин кимна.
— Сега гледайте. Пуснете отново записа!
— Вие сте забелязали загрижеността ми за едно място, което не съществува. Аз го наричам Гвинея, точно както го наричат и приятелите ми в Хиспаниола. Това е домът, бащината и майчината земя, към която никой от нас не може да се завърне, това е Африка на мечтите ни. За чернокожите в Новия свят сегашната Африка изобщо не прилича на земята, която си представяме. Не знам как стоят нещата с другите чернокожи, но това разединение, тази изолация от дома ми ме натъжава. Аз вярвам, че някога е имало едно красиво място, наречено Африка, преди да се появят робовладелците. Мястото, може би не е по-добро от всеки друг дом, но към което аз чувствам, че принадлежа. Място с ниско ниво на индустриализация, без машини, място на фермери и селяни, племена и крале, различни религии, място, където боговете идват и говорят направо с хората.
— Сънят, който сега отрича — каза Марджъри. Мартин се съгласи, но сложи пръст върху устните си и посочи екрана.
— Но трябва да кажа, че този сън не винаги е съвсем ясен. Обикновено, когато мисля за живота на едно такова място, аз съм разколебан и учуден. Не мога да си представя как бих могъл да живея там. Аз съм роден в истинския свят на машини, свят, където Бог никога не говори с нас, никога не ни кара да танцуваме или действаме глупаво. Това е една земя, където религиите трябва да бъдат уравновесени, тържествени и безвредни. Това е страна, в която ние изливаме енергията си в строежа на паметници на архитектурата и интелекта, пренебрегвайки неща, от които истински се нуждаем: утеха за болките си, връзка със земята, чувство за принадлежност. И все пак, аз не принадлежа и на този свят. Аз нямам дом, освен този, който описвам в поезията си.
— Видеопауза — нареди Мартин. Той погледна към шестимата в залата и повдигна вежди, искайки коментар.
Ласкал заговори:
— Мъжът, който е при нас, не е Емануел Голдсмит. — Той се усмихна плахо. — Каквото и да означава това.
— Все пак е той — каза Карол.
— Физически — намръщи се Ласкал. — Господин Албигони също коментира това. Когато Голдсмит се появи за пръв път след убийствата и призна, беше все едно, че описва нещо, извършено от някой друг. Той наистина е променен.
— Да приемем, че е вярно — каза Мартин, раздразнението му нарастваше. — Но ние говорим със заобикалки. На записа той казва, че е обладан от боговете. Говори за Хиспаниола. Аз не съм наясно с настоящето състояние на магията в Хиспаниола или някоя от религиите там, откакто Ярдли пое управлението. Но всички ние знаем клиничния произход на обладаването, било то от богове или дяволи.