Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Или чрез възприемане на чужда култура, или поради някаква лична нужда, или и двете, се създава една подличност, обикновено от възвишен талант или агент. Субличността влиза в безпрецедентно владение над основната личност, избутва я настрани и поема контрола. По време на „владението“ субличността откъсва основната личност от всички спомени и от нервната система. Сега слушайте внимателно! Пуснете отново записа!
Голдсмит погледна през морето от лица, по челото му блестеше пот.
— Домът е там, където човек знае кой е. Ако зарови пръст в земята, той се включва в електрическа верига. Боговете се появяват от земята или от небето и засядат в главата на човека. Приятелите му може да говорят с езиците на богове. Може и самият той да го прави. Всичко е свързано. Вярвам, че някога е имало такова време, платинена ера след златната и тази вяра ми причинява огромна болка… Защото аз не мога да се върна към онова време. Единствените богове, които говорят в мен, ако може да се нарече говорене, дори когато пиша стихове, са огромните бели богове, боговете на науката и технологията, богове, които задават въпроси и са скептични за отговорите. Аз съм черен само като кожа, душата ми е бяла. Заривам пръст в земята и усещам кал. Пиша поезия и това е един бял мъж, който се опитва да пише черна поезия.
Той вдигна ръка при гласния протест на публиката.
— Аз знам по-добре от вас. Моят народ беше изтръгнат от утробата на Гвинея още преди да е напълно развит. Робовладелците прекъснаха културата ни и разпръснаха нацията и семействата ни. Тази кървяща рана от аборта на цял един народ е като цепнатина между мен и всички поколения преди мен.
Сега ние сме интегрирани, наистина сме част от тази култура, която израсна от тези, които причиниха аборта и създадоха робството преди векове. Ние сме едно с нашите завоеватели, убийци, изнасилвачи… кръв и… и душа. Това е, за което пиша. Битката свърши. Ние сме погълнати. И така, има ли на този континент чернокож, който не е бял в душата си? Аз ходих в Хиспаниола, Куба, Ямайка, за да открия чернокожи. Открих няколко. Не отидох в Африка, защото 20 век я превърна в костница. Чумата и войната, и гладът…
Ако Африка изобщо е имала шанса да се превърне отново в рая, наречен Гвинея, 20 век уби този шанс и десетки милиони хора с него.
И тъй, какво открих, когато пътувах до Карибите? В Хиспаниола, някога опустошена от чумата и революцията, аз открих един бял мъж като Дамбала, който обичал Ерзули, мъж, чиято душа по право принадлежеше на мен, душата на истински чернокож. Той можеше да зарови пръст в земята и да каже, че си е вкъщи, че потокът на Хиспаниола тече през него. Името му е полковник сър Джон Ярдли. Когато го погледнах, се почувствах сякаш гледах собствения си негатив и отвън, и отвътре.
Той дойде в Хиспаниола и след няколко сурови и жестоки години островът разцъфна. Даде на хората чувството, че си заслужава да се живее и не е честно да го наричаме бял диктатор или да обсъждаме политическата му тактика. Той произхожда от Гвинея и разпространява наследството й сред тези, които никога преди не биха го слушали.
Аз се провалих, но не и той.
— Спрете видеото — каза Мартин. — Приятели, когато Карол и аз влезем в Страната, ние ще знаем само няколко неща, но те ще са важни. Първо, Емануел Голдсмит е бил жертва на вътрешна личностна борба, най-малко през последното десетилетие. Бих предположил, че тази борба е от още по-отдавна. И второ: той е придобил подличност, в значителна степен като тази на Джон Ярдли.
— Господи, надявам се да не е така — каза Карл Андерсън. — Изглежда, че Голдсмит смята Ярдли за светец. Той е всичко друго освен това.
— Не разпитвайте логиката на душите ни — цитира Карол. — Бувани.
— Господин Ласкал, кажете на господин Албигони, че ще инжектираме микромашини у Голдсмит след четиридесет и пет минути — обърна се Мартин. — Той трябва да бъде тук. Ние самите ще се инжектираме с микромашини тази вечер. До утре рано сутрин трябва да можем да се потопим в Страната.
— Ще го извикам — Ласкал напусна стаята. Останалите отидоха да се подготвят. Карол остана, почивайки си във въртящия се стол с кръстосани върху бюрото крака. Тя погледна сериозно Мартин, устните й бяха стиснати, въпреки че изражението й беше замислено и дори весело.
— Той ще остане ли с нас? — обърна се Мартин към Карол, не криейки раздразнението си.