Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Повечето от документите за онези години не бяха предоставени на обществото или световните историци. Най-малко хиляди бяха загинали при обединението. Полковник Сър се бе появил с репутация на крайно безскрупулен човек, следвайки традицията на дузините управници на двете хиспаниолски нации.
За разлика от тези управници обаче, след като веднъж си бе подсигурил властта, полковник Сър се беше проявил и като невероятно способен и самопожертвувателен.
Полковник Сър не ламтеше за лични богатства. Имаше прозрение, което приложи с проницателност и дори доброта, без репресии срещу опонентите или враговете си, позволяваше им да избягат в добре подсигурено изгнание. При противоречивата законодателна система на полковник Сър, до 2025 г. Хиспаниола имаше най-ниската престъпност в света.
Полковник Сър Джон Ярдли беше нарушил цикъла на жестокостта на острова. Повече от три века този цикъл, това проклятие, беше упражнявало силата си. Насилието не можеше да бъде отречено, само насочено вън от страната, както беше направил и полковник Сър.
Цитаделата на Чичовците — полицейският щаб — приличаше на крепост по-малко, отколкото някои от обществените сгради в града. Тя беше разположена близо да залива — четири дълги, червени, тухлени сгради, свързани помежду си с дървени и каменни пасажи, оформяха площад. Дворът беше покрит с мека, равно окосена трева. В центъра му се издигаше огромно дърво, чиято основа бе покрита с червен ясмин.
— Това е баобаб — каза Сулавиер, сочейки гордо. — Гвинейски. Полковник Сър го донесе от Кения, за да ни напомня за истинския ни дом. Баща ми ми каза, че се обитава от дух, който се казва Мана Жак-Нанси, който пази всички в страната. Когато реши, Мана Жак-Нанси язди полковник Сър като кон. Но аз никога не съм виждал това — доста необичайно е за бял човек, дори за полковник Сър, да бъде обладан.
Мери се опита да проникне в характера на Сулавиер, да разбере в какво вярва, но не успя. Той беше обучен да се владее, да познава всички хлъзгавини и клопки на политическия живот, както магьосникът познава знаците и символите. Гласът му звучеше искрено, но тя не можеше напълно да му вярва.
Сулавиер се държеше като грижовен брат — докато говореше, лицето му издаваше поток от бързи и искрени чувства, беше като дете.
— Нонките — каза той — казваме им също Онки, т.е. Чичовците, те не са лоши хора, но работата, която трябва да вършат, понякога е много трудна. Те са горди, привлекателни, всеотдайни. Като млади много от тях са воювали с полковник Сър. Те са му братя.
— Знаете ли с кого ще се срещна? — попита тя.
— Алехандро Легар, Главен Инспектор на Хиспаниола де Карайбес, щат на Южно Хаити. С него ще бъдат и двамата му помощници — Айде Ти Франсин Лопес и аз.
Мери се усмихна, изненадана и почти успокоена, че се доближаваше до истината за Сулавиер.
— Вие сте помощник на Главния Инспектор?
Сулавиер й отвърна със същата очарователна усмивка, сякаш споделяше детска тайна, кимна бързо и поглади облегалката за ръката. Лимузината мина тихо под арката на входа на Централата.
— Това е чудесна работа — каза той. — Работата, за която ме е отгледала майка ми. Помага ми да бъда по-добър покровител за посетителите като знам законите и „тайните вратички“.
Изправени полицаи в черни и червени униформи стояха тихи и подозрителни пред стъклените врати. Те дори не мигнаха при вида на Сулавиер или придружителката му. Красиво украсена змия, нарисувана на плочките, се извиваше надолу по хладния тих коридор зад стъклените врати, голямата й изпъкнала глава отиваше към тройната врата на офиса на Главен Инспектор Легар.
В антрето, в което миришеше на дезинфектант и паркетин, Мери седна на един пластмасов стол, най-малко на десет години. Краищата на седалката бяха напукани и износени, възглавничките на опорите за ръцете бяха с кръпки. Никакви пари не се пилееха за интериора.
Сулавиер остана прав и мълчалив. От време на време се усмихваше към Мери и на два пъти я остави, промърморвайки някакви извинения, отправяйки се през тясната стъклена и непрозрачна врата към вътрешността на светилището. През вратата се чу женски глас, говореше креолски, лек и мелодичен.
— Мадам Айде Ти Франсин Лопес ще ни приеме — каза Сулавиер след третото си появяване. Мери го последва в скромния офис. Красиви картини от миналия век бяха натрупани по стените. Зад малко махагоново бюро седеше висока жена, чертите й бяха привлекателни, но не особено женствени, фигурата й висока и стройна, със слаби ръце и плътно лакирани в червено нокти. Айде Ти Франсин Лопес се усмихна широко.