Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— О, там, където отиваме, има много руини, така е. И голяма долина, високи гранитни стени, течаща вода. Чудесно ще се настаним там.
— Откъде знаете? — попита го Орли.
— Защото вече съм бил там. — Възрастният мъж подаде ръката си първо на нея, а след това на баща й. — Казвам се Хъд Стайнман, транспортален изследовател. Открих Корибус само преди около месец и незабавно реших, че искам да се оттегля там. Прекрасен е — най-добрият от всички светове, които съм обиколил.
Лицето на баща й засия.
— Виждаш ли, Орли. Казах ли ти.
Орли сбърчи носле — рунтавият изследовател миришеше на вкиснато и прах, но пък изглеждаше добронамерен. Забеляза отпред колонистите да се придвижват на групи към някакво проблясващо изображение върху плоската каменна стена. В помещението отекваха пронизителни гласове. Ханзейски чиновници подканваха хората да продължават да се движат и групите преминаваха една след друга през моменталната транспортационна система.
Орли си спомни как веднъж, когато беше още съвсем малка, баща й я заведе в някакъв претъпкан с народ увеселителен парк с алеи за разходка, холографски симулации и старовремски ролкови кънки. Чакането беше продължило безкрайно, пристъпваха напред стъпка по стъпка. Мислеше си, че са чакали часове, за да се доберат до ролковите кънки… а пързалянето продължи само няколко минути. Но преживяването беше толкова вълнуващо, че беше оправдало цялото чакане.
Орли се надяваше, че онова, което ги очакваше в далечния кликиски свят — Корибус ли беше? — също ще оправдае очакванията им.
Щом се приближиха, заслушани в буботенето на извънземното съоръжение, припрените разпореждания на механиците и възбудените коментари на колонистите, Орли най-после успя да види стената пред себе си. Хората пристъпваха напред и изведнъж изчезваха, сякаш прекрачваха ръба на канара. Накрая потракващият каменен трапецоид се извиси пред нея, обкръжен от стотици плочки, върху всяка от които имаше странен символ.
Хъд Стайнман се извърна към тях и се ухили — видяха се развалените му зъби.
— Сега сме ние. Ще разберете за какво става дума.
— Следващите! — викна механикът. — По-чевръсто. Не задържайте опашката. Имаме да прекараме много народ при това прехвърляне.
Орли стисна ръката на баща си. Той също стисна нейната, за да я успокои, и двамата се спогледаха с грейнали очи. След което прекрачиха заедно през транспортала… и пристъпиха под слънчевия небосвод на Корибус сред съвършено новия пейзаж.
53.
Главният научен съветник Хауард Палаву
Кликиските руини на Рейндик Ко бяха изпълнени с глъчката на подвикващите тълпи. Сред целия този хаос беше дяволски трудно да се свърши каквато и да било работа.
Изпратен по изричното разпореждане на самия председател Венцеслас, главният научен съветник Палаву разполагаше с цялата необходима информация и оборудване, а дори и с правото да отменя резултатите от проучванията на технолозите, които вече бяха изследвали първите известни действащи кликиски транспортали след тяхното откриване.
Но независимо от всички предоставени му пълномощия, свързаните с колонизаторската инициатива дейности до такава степен запълваха времето и пространството на транспорталното помещение, че той имаше възможност да изследва системата единствено за около час и половина — два в късните среднощни часове. Изглежда, никой освен него не се интересуваше особено точно как функционират транспорталите.
На всеки няколко часа екипът на Ханзата струпваше колонисти и отваряше транспортала, който беше свързан с някоя от безбройните утвърдени координатни плочки. Пионерите се точеха, понесли багажа си — куфари с провизии и натъпкани догоре сандъци, които едва промушваха през трапецовидната рамка, — прекосяваха един след друг каменната стена и изчезваха. Вероятно пристигаха от срещуположната страна, макар това да не ставаше ясно в същия момент. Докато наблюдаваше преминаващите през блещукащата стена хора, Палаву се запита дали Маргарет Коликос е напуснала помещението по същия начин… и дали е успяла да намери пътя за връщане.
Някои колонисти прекрачваха със светнали от възбуда очи и усмихнати лица. Други пристъпваха със скептичен и неспокоен израз, увлечени от инерцията. След като бяха изминали такова огромно разстояние, малцина бяха онези, които в последния момент се отказваха. Всеки отказал се трябваше да плати безбожна цена, за да се прибере у дома.
Ако самият той беше по-млад, ако съпругата му все още беше жива, ако имаше какво още да доказва, вероятно би се замислил дали да не се възползва от предлагания шанс. Но вместо това главният научен съветник стоеше в контролното помещение, заслушан в оглушителните разговори и възбудата, която на моменти стигаше до истерия.