Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— А какъв е бил дядо ти? И как се е разбирал с нея? — попита Зет.
Фицпатрик помръдна рамене — тъкмо гледаше един от екипите да разглобява някакъв сегмент от огромния корпус на дреднаут, почернял от светкавиците на хидрогите. Извърна лице: не искаше да гледа разрушенията.
— О, дори не съм го виждал. След като се развели, баба ми използвала всевъзможни политически машинации, за да го унищожи. Доведе го до фалит, остави го без средства и кракът му повече не припари в салоните на властимащите. Винаги съм се питал с какво беше чак толкова лош човечецът.
— Изпита неловкост и прокара пръсти през дългата си коса: беше пораснала много повече, отколкото позволяваше уставът на ЗВС. — Познавам баба си достатъчно добре, за да повярвам някога на нейната версия за случилото се.
Зет прелетя край една смачкана ремора, чиято пилотска кабина беше отскубната, сякаш ловджийско куче я беше разкъсало безмилостно. Наблизо се носеха части от двигателя и Фицпатрик беше сигурен, че за миг зърна спукан скафандър с останките от мъртвия пилот. Стисна очи.
— Не може ли… да огледаме някъде другаде?
За да не го измъчва повече, тя се отдалечи от спасителните операции и полетя по дължината на широкия пръстен. Облаците на Оскивъл изглеждаха гладки и спокойни и нищо не подсказваше, че дълбоко под тях се спотайват чудовища.
— Благодарение на потеклото си родителите ми бяха назначавани за посланици на редица ханзейски колониални светове. Прехвърляха се от едно място на друго, когато почваше да им става досадно. Отглеждаха ме частни възпитатели или ме пращаха в пансиони за привилегировани деца. Ходехме заедно със съучениците ми редовни благотворителни акции — нали знаеш, предварително подготвени, за да се срещаме с обикновени хора, които се предполагаше, че ще запомним.
— Например скитници, искаш да кажеш? — попита Зет с едва доловима враждебност.
— О, не! Баба ми би се ужасила, ако ме хванеше да общувам със скитник. Участвах в акции по почистване на околната среда, посещавах бездомни семейства, раздавах дрехи или супа, помагах при възстановяването на замърсени райони или на бедстващи общности. Виждах, че допринасям полза, но ненавиждах подобни занимания, а и основанията на собственото ми семейство да ме карат да ги върша не бяха по-алтруистични от моите.
— Нали си помагал на други хора, Фици. Това не ти ли беше достатъчно само по себе си? Не те ли караше да се чувстваш добре?
— Така и не успях да го погледна по този начин… поне тогава. Онова, което научих, беше да се усмихвам, когато насочат камерата към лицето ми, тъй като ако допуснех медийна нетактичност, върху гърба ми щеше да се стовари целият гняв на баба ми.
Зет тръсна глава. Продължаваха да се носят напред.
— О, Патрик Фицпатрик трети, твоята Пътеводна Звезда мъждука като бледа свещичка.
— Какво би трябвало да означава това? Някакви скитнически религиозни глупости?
— Ако бях на твое място, не бих си позволила да обвинявам други хора в глупост. Никога ли не си имал близки приятели? Домашни любимци?
— Не съвсем. Те бяха част от програмата. Животът ми беше строго предначертан и нямаше много време за спонтанност.
Най-после Зет му се усмихна сърдечно.
— Аха! И всичко това е набило в съзнанието ти представата за това как общуват хората. Ето защо съществуващото между скитниците взаимодействие е такъв шок за теб. Непонятна среда. Животът ти на Земята е бил напълно защитен и подреден. Не се е налагало да полагаш усилия за нищо. Затова не можеш да изпиташ удоволствие от постигнатото от някой друг.
Той се намръщи.
— Ето я познатата Зет Келъм. Беше започнало да ми става чоглаво, че от петнайсет минути не си ме скастрила.
— Туш — каза тя. И след малко добави: — Съжалявам.
Той замълча, потънал в размисъл.
— Никога не ми е хрумвало, че други хора… като вас, скитниците… биха могли да живеят различно, защото така предпочитат. Че може да сте доволни от онова, което имате. Бях убеден, че начинът ви на живот е последица по-скоро от собствените ви недостатъци, отколкото… съзнателен избор. Винаги съм разделял хората на два лагера: богати и нуждаещи се. И изпитвах удовлетворение, че съм от богатите, бях убеден, че нуждаещите се искат онова, което имам аз.
— Извини ме, Фици, но не бих сменила живота си с твоя дори за всички облаги от корпоративните ханзейски банкови сметки.
Без да го поглежда, Зет посегна и докосна ръката му, но осъзнала какво прави, дръпна рязко ръката си, сякаш се беше опарила.