Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Баща й отвори два пакета с дажби, които беше донесъл от разпределителния пункт, — плодов пудинг с вкус на тебешир, вероятно пълен с протеини и витамини. Орли забеляза, че той се намръщи, и го сръга в ребрата.
— Все пак е по-вкусно от гъбената каша, нали, татко?
— Ако го погледнем от оптимистичната страна.
Ян опъна чергилото на палатката и го закрепи с две подпори, за да им пази сянка. Щом започна да се смрачава и температурата поспадна, Орли влезе в палатката и затършува из багажа, за да извади, синтезатора си. Започна да свири тихичко композирани от нея мелодийки. Действаха й успокоително, а баща й се опитваше да тананика, въпреки че никога не беше чувал нито една от тях.
Изглеждаше отегчен, но се усмихваше.
— О, как мразя това чакане. Може би утре ще ми разрешат да свърша някоя работа в централния комплекс. — Той я погледна замислено. — Защо не си намериш приятелчета? Видях няколко деца на твоята възраст.
Самата тя си го беше мислила, но реши, че не си заслужава.
— Ще изчакам да пристигнем в нашата колония, татко. Тогава ще си намеря сериозни приятели.
— Приятелите са си приятели, момичето ми. По-добре приятел дори само за един ден, отколкото никакъв.
Орли никога не беше имала много приятели, тъй като отделяше прекалено много време, за да предпазва баща си от необмислени постъпки. Обичаше да разказва истории и да измисля разни игри, но работата в гъбените полета на Дремен й отнемаше цялото време. Може би в новата колония щеше да намери някой, който да сподели любовта й към музиката.
— Ще опитам, когато стигнем там, за където сме тръгнали, татко. Обещавам.
През следващите няколко дни Ян предлагаше услугите си в продоволствено-разпределителния център. През повечето вечери обикаляше палатките и подхващаше разговори — описваше Дремен и разпитваше хората за планетите, които бяха напуснали. Орли се упражняваше на синтезатора.
На петата вечер над целия лагер прозвуча гръмогласният сигнал за внимание, което се случваше по няколко пъти на ден. Обнадеждени и нетърпеливи хора показаха глави от палатките и напрегнаха слух, зарязали готвенето и разговорите.
— Този път сме ние, Орли — каза Ян. — Сигурен съм.
Повтаряше го при всяко съобщение през последните три дни.
— Колонистите от група Б, моля, явете се на рампата за комплектуване. Подгответе се за прехвърляне през транспорталите след два часа.
Съобщението беше повторено неколкократно, въпреки че колонистите бяха запомнили всяка дума още първия път. Баща й я тупна закачливо по рамото.
— Казах ли ти, момичето ми. Ако стреляш всеки път, най-накрая ще улучиш.
Колонистите наоколо се разбързаха като обезумели, сякаш беше обявена евакуация. Два часа бяха прекалено много време, за да съберат малкото багаж, който носеха от Дремен. Орли уви внимателно синтезатора в дрехите си и го сложи в раницата си, а баща й натъпка в багажа си дрехите си, папките, многобройните си бележници с всевъзможни неосъществими идеи и няколко инструмента.
Палатките щяха да останат за следващата вълна колонисти. След заминаването им компитата щяха да почистят и подновят жилищните площи. След един ден в тях щяха да се настанят други хора. На всички пунктове за местоназначение вече бяха доставени сглобяеми жилищни елементи.
Двамата с баща й забързаха с тълпата към рампите, макар да нямаше никаква особена причина да бързат — все още имаха на разположение около час и половина, но баща й искаше да са сред първите, минали през транспорталите, сякаш няколко минути бяха от значение за ограждането на най-добрия парцел. А може би имаше право.
Още няколко обнадеждени техни познати от Дремен се присъединиха към тълпата колонисти от други неприветливи ханзейски колонии. Разговаряха, струпани накуп, докато най-накрая не ги подканиха да влязат в лабиринта кликиски сгради. Порутените стени на каменните коридори бяха покрити с драсканици. Много от извънземните йероглифи и артефакти бяха повредени и изпотрошени от преминаващите през тях тълпи.
Орли спря, за да огледа изписаните от ноктестите ръце на кликисите знаци на непонятен език, но баща й я побутна да върви напред.
— Ще имаме предостатъчно време да проучваме древните руини, когато пристигнем в новата колония, момичето ми.
Има ги навсякъде, в противен случай не би имало транспортал от другата страна.
Някакъв мъж с прошарена буйна коса и набола от няколко дни брада се извърна към тях.