Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Може би имаш нужда да започнеш отначало и да направиш нещо полезно, вместо да си останеш разглезено богаташче.
Тя насочи прихващача към площадката за кацане. Щом слязоха и разтъпкаха изтръпналите си крака, от отвеждащия към административните кантори люк се появи широкоплещестият Дел Келъм.
— Ето те и теб, сладурано! — Той изгледа подозрително Фицпатрик. — Надявам се, че си прекарала добре и той не ти е посягал.
— Не се безпокой, татенце. Няма никакъв шанс.
Фицпатрик я погледна обидено.
— Нося новини от Рандеву. Скитниците единодушно решиха да прекратят доставките на екти за Голямата гъска. Блокирахме цялата търговия.
— Спрели сте доставките на екти? — извика Фицпатрик. — Ние се нуждаем от гориво! Докато вие се спотайвате, ЗВС воюва с дрогите и защитава и вашите страхливи задници.
— Нас ли защитавате? — Келъм се разсмя горчиво. — По дяволите, вие зевесетата го демонстрирате по доста странен начин, като нападате и унищожавате скитнически товарни кораби. Наскоро открихме останките на един, пилотиран от моя добър приятел Рейвън Камаров. Отмъкнали сте целия товар екти и сте го взривили с язери. Само недей да ми дрънкаш глупости, че сте ни „защитавали“.
Зет се обърна към него.
— Голямата гъска с нищо не може да оправдае стореното, Фици. Ако искат пак да получават екти, трябва да признаят всички свои престъпления, да подведат извършителите под съдебна отговорност и да се откажат от подобни акции в бъдеще. Съвсем е простичко.
В стомаха на Фицпатрик се надигна гореща буца. Лично той носеше отговорност за тази каша. Именно той бе дал заповед за удара, унищожил невъоръжения кораб на Камаров. Не посмя обаче да отвори уста, за да признае вината си.
Зет, позачудена от странната му сдържаност, го поведе към помещенията, където държаха останалите затворници от ЗВС. Фицпатрик мълчеше: въпреки негодуванието си от ситуацията, в която бяха изпаднали, не можеше да разкрие какво е направил — не само поради страх от репресивни мерки от страна на скитниците, но и защото някаква нищожна частица в него не искаше Зет Келъм да го смята за още по-отвратителен тип…
52.
Орли Ковиц
Рейндик Ко беше съвсем различна от облачната и подгизнала от влага Дремен, но тя беше само междинна спирка, разпределителен пункт, където нетърпеливите колонисти изчакваха да се прехвърлят през транспорталите в новите си домове.
Орли беше свикнала със сивия сумрак и вечно ръмящия ситен дъждец и не помнеше кога за последен път беше усещала ласката на слънчевата топлина върху ръцете и лицето си. За свой ужас получи ужасно кожно обгаряне за първи път в живота си. На Дремен нямаше никакви причини да полага каквито и да било грижи в това отношение, но сега всеки сантиметър от ръцете, бузите и вратлето й беше зачервен болезнено.
Баща й обиколи останалите колонисти, за да ги попита дали имат някакви лосиони или кремове срещу изгаряне. Имаха само няколко души, но той нямаше пари, за да им плати, колкото поискаха. За щастие настойчивите му издирвания бяха възнаградени и той намери нужните медикаменти в базовия лагер на Ханзата. Прибра се целия намазан с мехлеми, с които намаза и дъщеря си.
Тя продължи да присвива очи срещу ослепителната светлина, която се отразяваше в скалистите каньони и планини. Всичко беше толкова различно. Забелязал как дъщеря му оглежда с изумление чуждоземния пейзаж, Ян разроши косата й.
— Не се притеснявай, момичето ми. Новият ни колониален дом ще е по-привлекателен от това място. Топъл и покрит със зеленина, където да си заживеем и да отдъхнем за разнообразие.
Орли го погледна с грейнали от възторг очи, макар пустинният пейзаж да не я притесняваше.
— Казаха ли ти къде отиваме? Знаеш ли името на нашата планета?
— Е, зависи от късмета ни. Ще разберем, когато изтеглят номера ни. Опасяват се, че всеки ще започне да спори за това на коя планета да отиде, да започнат да наддават за местоназначенията и да объркат досиетата на Ханзата.
Орли седна на земята пред палатката им.
— Би трябвало да ни предоставят поне някакво описание, за да начертаем свои планове.
— Не се притеснявай. Те са проучили всички тези светове и не биха ни изпратили на място, където да не можем да се справим.
Шарените палатки приличаха на осеяли околността гъби. За да се подготвят за притока от колонисти, инженерните екипи на ЗВС бяха почистили просторна пустинна местност с помощта на високоенергийни лъчи, които бяха разтопили пясъка и пръстта в гладка като стъкло повърхност, та совалките да могат лесно да кацат и да излитат. Всеки ден на огрятата от ярка слънчева светлина равнина пристигаха нови натоварени с продоволствие и нетърпеливи колонисти кораби. Доскоро Рейндик Ко беше изоставено място, но сега се беше превърнала в оживен град.