Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Той огледа слушателите си един по един и процеди зловещо:
— Сега вече знаем, че в дълбоката утроба на Устата на космоса тези кораби се срещнали за първи път с шана рей: обгърнати в мрак създания, които обитават сенките на мъртви звезди. Тяхната цивилизация била изсмукала цялата светлина от тази космическа зона. Но и до днес не знаем какво е направил изследователският екип, за да разгневи шана рей.
— Скоро след това създанията на мрака се появили и започнали да разпръскват своите сенки — приключи Вао’сх. — Така настъпило времето на истории, твърде страховити, за да ги разказвам сега. Това бил най-ужасният конфликт в историята на нашата империя. Допреди този с хидрогите.
Антон огледа стихналите слушатели, които явно бяха силно разтревожени. Вао’сх беше използвал познати разказвачески похвати, но отекващият му глас и емоциите върху изразителното му лице придаваха на зловещия разказ още по-страховито въздействие, въпреки постно предадения сюжет. Илдирийците просто не бяха майстори в този жанр.
Антон си даде сметка, че е единственият сред публиката, който се усмихва. Останалите изпитваха огромно притеснение от тази част от Сагата за седемте слънца. Докато хората можеха да слушат приказки за призраци край лагерния огън с известна тръпка, съзнавайки, че това са само измислици, илдирийците вярваха, че всяка дума в техния епос е абсолютна истина.
— Благодаря ти, Вао’сх. Отлично разказана приказка — каза той и гласът му като че ли свали напрежението.
Старият паметител го погледна и кимна признателно.
Преди илдирийците да са успели да въздъхнат облекчено и да се заемат с вечерята си, до слуха им достигна глух гръм. След няколко мига под куполния град отекна мощният тътен на втора експлозия.
Губернаторът Ави’х се надигна.
— Какво е пък това?
Генераторите спряха и всички светлини угаснаха, и мракът погълна целия Марата Прайм.
55.
Дейвлин Лотце
Докато Рлинда Кет разтоварваше доставените провизии и настаняваше седмината доброволци, които искаха да пробват късмета си на необитаем кликиски свят, Дейвлин тръгна към главното колониално селище с високо вдигната глава. Беше настъпил моментът да признае кой е и какво е правил, с надеждата, че бившите му съседи отново ще го приемат.
При предишното му пребиваване тук хората го харесваха и той се преструваше, че изпитва същото… или поне в началото се преструваше. Никой така и не беше успял да се досети, че е „специалист по смътни загадки“, изпратен да изследва изоставеното илдирийско селище. Беше установил, че илдирийците не са оставили нищо след себе си, и председателят тайно го беше повикал, което по всяка вероятност беше изненадало останалите заселници.
Ако по някакъв начин бяха узнали, че е ханзейски шпионин, сигурно се бяха запитали дали не е събирал данни за частния им живот. Шпионинът си е шпионин. Дейвлин очакваше да го посрещат с обяснимо негодувание, но щом възнамеряваше да заживее отново с тях, трябваше да им признае всичко. Дали щяха да му простят?
Влезе в сградата със залата за събрания и административните кантори, като си повтаряше наум какво ще обясни на кмета. В началото кметът Лупе Руис — бузест фермер с бронзова кожа — отделяше само по няколко часа седмично за административните си ангажименти. По-късно, когато колонията започна да се разраства, управлението на селището започна да запълва цялото му време.
Щом кмет Руис го видя, върху широкото му лице грейна усмивка.
— Дейвлин Лотце! Добре дошъл! Всички се надявахме, че ще се върнеш. — Той разпери ръце и пристъпи напред, искрено зарадван. — Приключи ли най-после секретната ти мисия? — Тонът му беше съзаклятнически и… възторжен. — Научихме за важните ти ангажименти към Ханзата. По-рано си мислехме, че си най-обикновен колонист като всички нас, а ти се оказа знаменитост!
— Как… как разбрахте?
Кметът махна пренебрежително с ръка.
— Сигурно се шегуваш, а? Капитан Кет кацна няколко пъти тук. Двамата с Брансън Робъртс нещо са се сдушили, нали разбираш. Разказа ни, че си специалист изследовател по илдирийска социология и че тъкмо ти си открил кликиската транспортална мрежа. Велико дело!
— Капитан Кет беше заедно с мен. Тя ми помогна да открия…
Руис отпусна ръка върху рамото му.
— Ти си герой, Дейвлин! Гордеем се с теб. И като си помисля, че беше един от нас и се спотайваше тук…
Дейвлин можа само да измърмори:
— Благодаря.
Руис с рязък жест избута документите върху бюрото си встрани, сякаш за да покаже тяхната маловажност.