Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Едва успя да се вмъкне в спасителната капсула и да я изстреля навреме — в същия миг корабът му се взриви на парчета, които полетяха във всички посоки, сигнализацията и животоподдържащите устройства бяха унищожени. Той беше ранен, умираше… и тогава това момиче го спаси.
— Благодаря — тихо промълви той.
Зет го изгледа изненадано. Изглежда, поне в момента нямаше желание да го дразни.
Полазиха го тръпки. Космическото гробище го ужаси. Прииска му се да се скрие.
Вторачен в отломките, Фицпатрик най-после осъзна, че той и останалите пленници биха измрели до един. До последния човек. Бойната група се беше оттеглила презглава от планетата. През изминалите оттогава месеци нито един разузнавателен кораб не беше долетял да огледа спасителните капсули. Зет Келъм и нейните скитници наистина ги бяха спасили.
По дяволите, отвратително беше да изпитва признателност към нея!
Тя вероятно бе доловила настроението му, защото в гласа й прозвучаха нотки на съчувствие, а не на сарказъм. Лично той предпочиташе насмешките й.
— Знам какво чувстваш… донякъде. Майка ми и малкият ми брат загинаха при пробив на купола, когато бях на осем години. Тогава живеехме на една астероидна обсерватория, където скитниците бяха променили орбитите на основните елементи в пояса, но е ужасно трудно да изчислиш трасетата на свободните метеорити. Бронираният стъклен купол беше разрушен, в покрива му зейна огромна дупка. Трийсетимата вътре умряха от внезапна взривна декомпресия. Почти половината трупове изчезнаха.
— Много… съжалявам, Зет.
— Помня погребението до последната подробност. Увихме всяка от жертвите в дълъг саван с избродираните символи на клановете. След това баща ми ги изхвърли извън еклиптиката с достатъчно голяма скорост, за да преодолеят притеглянето на системата. И те ще се реят во веки веков като истински скитници по капризите на гравитационните полета, следвайки собствените си Пътеводни звезди.
— Подобни… нещастни случаи често ли ви сполетяват?
Тя отново се съсредоточи върху управлението, но от погледа му не убягна проблясващата в огромните й очи влага.
— Скитниците живеят и работят във високорискова среда. Всички го осъзнават. Нещастните случаи зависят от местоположението. Просто се опитваме да не позволим даден нещастен случай да се повтори. — Той забеляза конвулсивното й преглъщане. — Всъщност нещастният случай с пробития купол, при който загинаха майка ми и брат ми, стана причина за едно забележително изобретение. Бихме продали откритието на Голямата гъска, ако не се опасявахме, че ще ни измамите.
Фицпатрик не се хвана на въдицата.
— Какво измислихте?
— Разпръскваме ситни аерогелни облаци в горните слоеве на колониалното полукълбо. Така че при възникване на пробив разкашканият аерогелен слой автоматично се засмуква от пробойната, при което я задръства и запечатва. При съприкосновението с вакуума материалът реагира като кръвните телца, които образуват коричка върху раната.
Фицпатрик си спомни за друга една скитничка, Тасия Тамблин, и нейното необичайно решение за изкуствени салове от тактическа защитна пяна за спасяването на бегълците от Буунов брод.
— Отлична идея.
— Принуден си да проявяваш изобретателност, когато не всичко ти се поднася на тепсия — подхвърли Зет. — Както са свикнали някои.
Фицпатрик почувства, че трябва да отговори нещо в своя защита.
— Да, наистина е доста лесно да израснеш в прочуто, надменно семейство. Неведнъж ми се е искало да водя обикновен, незабележим живот.
— Известно ни е, че родителите ти са били посланици — каза Зет. — А баба ти Морийн Фицпатрик е била председател на Ханзата. Самата Мадам Брадвата.
Фицпатрик едва не се задави от смях.
— Това име напълно й подхожда.
В съзнанието му изникна образът на непреклонната му баба, когато живееше с нея като малък. Морийн имаше представителна осанка, а изваяното й като от порцелан лице притежаваше студена красота и едва ли напомняше с нещо на старовремска брадва, но въпреки това прякорът му се стори напълно уместен.
— Познавам я от времето след оттеглянето й, когато вероятно вече се е била поукротила. Не бих искал да я дразня обаче, докато е била председател на Ханзата.
Докато Зет лавираше с прихващача из отломките сред бойното поле, Фицпатрик забеляза и други съдове и прихващачи със скитнически спасителни специалисти на борда да разглобяват корабите и да отнасят ценни материали. Електронни системи, модули за спане, хранителни и кислородни провизии, дори метални отпадъци. Вероятно откарваха всичко в космическите докове и работилниците и инсталираха употребяемите елементи в скитническите конструкции.