В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Човек обикновено отъждествява себе си със своята личност, със своето тяло, с положението, което заема в обществото, с външния си облик и дори с дрехите, които носи. Но когато тялото умре, тогава той се разделя с всичко това, което става ненужно, както е ненужно и удостоверението за самоличност и всичко останало, което той е считал за своя собственост по време на пребиваването си в това тяло. Съзнанието му угасва и той се потопява временно в сън. А когато се събуди, се оказва в съвсем различно обкръжение, заедно със спомена за това, което е оказало най-дълбоко въздействие върху съзнанието му през последния живот. Съзнанието се видоизменя, като предишната личност умира заедно с всичко, свързано с нея, но човек даже не осъзнава това, тъй като усещането му за „аз“ остава, но вече освободено от онази личност, за която е било необходимо удостоверение или паспорт. Ако съзнанието е било разширено, процесът протича леко, а ако е било ограничено и твърде земно, човек продължава да се държи за остатъците от земните илюзии. Великите духове, въплъщаващи се на Земята, никога не са се отъждествявали със своето външно изражение, но са живели ярък вътрешен живот, съсредоточавайки своето „Аз“ в него, а не във външното обкръжение и нищо не са смятали за свое, като по този начин са били свободни от обвързване с вещите. Тази вътрешна свобода при раздялата с тялото им е позволявала да пренесат без прекъсване съзнанието си в Надземния свят. Те са били безсмъртни, защото са отъждествявали себе си не с личността, обречена на смърт, а със своята безсмъртна Индивидуалност, която е една за всички въплъщения и която ярко и пълно се е проявявала във временната личност, обличаща техния дух. Затова когато някой се опитва да обясни, че Исус е едно, а Христос — нещо друго и че двамата са в едно, трябва да се има в предвид временната смъртна личност и безсмъртната превъплъщаваща се Индивидуалност. Всеки Велик дух се е превъплъщавал на Земята в определено тяло и определена личност, запазвайки при това непрекъснатостта на съзнанието на една и съща Индивидуалност. (9.36)

Да се разбие черупката на аурата означава да се излезе на свобода от личната тъмница. Не може да има никаква свобода до тогава, докато Индивидуалността е затворена в ограничения кръг на личността и нейните интереси. Мислите за себе си затварят този кръг здраво. В такива затвори пребивават хората както в Плътния свят, така и в Тънкия. Да се излезе на свобода е възможно само при условие, че се разкъсат веригите на саможивостта и стане приобщаване към свръх личния живот. Всеки, който живее за благото на другите, за благото на народа, на човечеството и е предоставил своето малко „аз“ в служба на другите, постепенно отхвърля връзките на личността и дава възможност на своето висше „Аз“, на своята Индивидуалност, да се прояви. Духът е безсмъртен и вечен, но ако съзнанието е погълнато само от това, което е свързано с малката и смъртна личност, то автоматично се въвлича в кръга на ражданията и смъртта и става смъртно.Елементите на безсмъртие се събират от човека съзнателно и целеустремено, като тяхното натрупване обогатява Индивидуалността и позволява да се съзнанието в нейната сфера. И тогава висшето „Аз“ застава на мястото на малкото, смъртно „аз“. (9.385)