В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Духът приема Истината, а земната личност не желае да я приложи в живота. Но когато личността умре, заедно със своите желания или нежелания, резултатите от тези нежелания ще останат с духа и на него ще му се наложи да дава отчет и да се разплаща за всички грешки на земната личност. Не е ли твърде висока цената за произвола на малкото „аз“. Висшата диада, озаряваща съзнанието на човека, може да наложи над него своята власт само ако интересите на малката и смъртна личност бъдат изместени на заден план и духовното получи превес над земното, а свръхличното — над личното. Това обаче трябва да стане докато човек е още на Земята, защото в противен случай ще му се наложи да понесе върху себе си всички последици на допуснатите от него грешки. (7.742)
Висшето и нисшето „аз“ се борят за надмощие. С желанията, настроенията и преживяванията на малкото „аз“ може изобщо да не се съобразяваме. Нисшето „аз“ на човека много често иска това, за което впоследствие на духа ще му се наложи мъчително и дълго да се разплаща. Затова с желанията и настроенията на малкото „аз“ може изобщо да не се съобразяваме, защото неговите желания и преживявания с времето се забравят, а следствията, с които ще се наложи да заплащаме за тях, остават до пълно изплащане на дълга. И често старата личност от миналите въплъщения може отдавна да е умряла, но плащането за нейните безразсъдства става може би в този момент. Затова е важно единствено какво иска духът и с неговите желания, с волята на висшето „Аз“ в себе си, трябва да се съобразяваме безпрекословно. (7.744)
Саможивостта няма достъп до Нас, тя остава зад стените на Твърдината. Дошлите при Нас трябва завинаги да се разделят с нея. Затова най-страшният враг, заставащ на пътя на устремилия се към Нас човек, това е саможивостта. Саможивостта е враг номер едно. Саможивостта е свързана с личността. Влизайки в единение с Нас, саможивостта трябва да се остави пред прага. Личното начало може напълно да бъде освободено от саможивостта и тогава то става послушно оръдие на Индивидуалността. А нейната цел е да служи на висшето „Аз“ на човека, събиращ чрез тази личност материал, даващ възможност за съзнателна проява на Индивидуалността във Висшите планове на битието. Ако личността не е събрала този материал в даденото въплъщение, Индивидуалността няма да има с какво да живее в Надземния свят. Земният живот може да бъде дотолкова безплоден и безполезен за духа, че цялата страница на това въплъщение да бъде зачеркната от Книгата на Живота. Смисълът на въплъщението, т.е. на живота на Земята, е в събирането на елементи, даващи на човека правото на безсмъртие. Личността като такава живее и изчезва, тъй като продължителността на нейното съществуване е само едно въплъщение, но Индивидуалността, съхранявайки елементите, събрани от личността, продължава да живее, трупайки богатството на опита и знанията, получавани при всяко ново въплъщение от всяка нова личност, представляваща израз на едни или други свойства на Индивидуалността. Пълната същност на духа се съдържа в неговата Индивидуалност и целта на личността е да служи на своето висше „Аз“. (8.160)
(МАЙ). Едва когато саможивостта се разтвори в отдаването на себе си или в самоотвержеността и изчезне, едва тогава истинското „Аз“ на човека получава своето пълно изразяване и придобива право на непрекъснатост на съзнанието. Непрекъснатостта на съзнанието означава безсмъртие, но грижата само за себе си изпълва съзнанието с предмети и неща от временен характер и с преходните интереси на малката личност, т.е. с всичко това, което е краткотрайно и смъртно. 3атова живеенето само за себе си няма място в това, което е безсмъртно. Ние се радваме, когато земните чувства и привързаности, които са кратки, временни и непостоянни, надхвърлят границите на временността и се разпрострат извън пределите на земния живот, в бъдещето. Това е вече победа над смъртта. Любовта към Учителя на Светлината се отнася именно към утвърждаването на елементи на безсмъртието в съзнанието на човека. Нас Ни радват непреходните чувства. Отдавна е било казано от Владиката, че „любовта е по-силна от смъртта“, тъй като нейните стрели, които са огнени стрели, са насочени в бъдещето, което не е ограничено от живота на тялото и в тялото. Така се побеждават ограниченията на плътта и духът прониква в царството на явленията, стоящи над нея и неподвластни на смъртта. Любовта към Владиката е по-силна от смъртта и чрез нея се постига победа над смъртта. (8.325)