В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(МАЙ).Справедливост на съжденията се постига при отсъствието на лична заинтересованост. Личната гледна точка е най-погрешната. Най-добре е на нещата да се гледа от гледна точка на Общото Благо. Добро или лошо е не това, което е добро или лошо за мен, но за Общото Благо, т.е. за Делото на Владиците. С тази мярка, именно, ще подхождаме към съжденията за хората, делата и нещата, защото справедливост на съжденията се постига при отсъствието на лична заинтересованост. (7.235)
(МАЙ). Интересите на личността трябва да бъдат принесени в жертва на интересите на Индивидуалността. На практика често те са диаметрално противоположни. При правилно разбиране личността е слуга на Индивидуалността, а не обратно. Понякога е необходимо личността значително да пострада и да се поизмъчва, за да може Безсмъртната Триада да придобие най-ценните си постижения. Понякога трябва да се преодоляват поредица от трудности, за да се умножат кристалите на натрупаните в Чашата огньове. На личността може да е тежко, личността може да страда, но Съкровището на Камъка расте. Но сред жестокостта и тъмата, сред търсенията и страданията, Щитът на Светлината е над тези, които вървят след Владиката. (7.348)
(МАЙ).Утвърждаването на огнената действителност довежда до победата, ако устойчивостта на духа се запази докрай. Очевидността не може да бъде мярка на действителността. А последната не може да бъде разбрана, ако съзнанието не е достатъчно разширено. Най — главният враг на разширението е саможивостта, както и малките мисли, и дребните чувства, и преживяванията, свързани с нея. Личността може да служи свободно на Индивидуалността само тогава, когато не е свързана със саможивостта. Индивидуалността се проявява чрез личността на даденото въплъщение, затова главната задача на въплътения е да направи личността послушно оръдие на нейното висше „Аз“.Това може да бъде изпълнено лесно, когато е осъзнато неофициалното, временно значение на своето малко, лично „аз“, давано на въплътения дух за краткия период на земното съществуване. Страницата с живота на личността, не изпълнила своето предназначение, се откъсва от Книгата на Живота, ако не е принесла никакви плодове за растежа и обогатяването на Индивидуалността, особено ако този живот е бил престъпен и низък. В такива случай от дадената личност след нейното унищожение не остава нищо, дори спомени. (7.445)
Нека твоето външно „аз“ и твоята малка личност да страдат, да се измъчват, да се изтезават, да преживяват, а ти застани настрани от тях и гледай, без да се въвличаш в това, което става с тях. Ти не си той или тя. Ти си вечен, нерушим и нищо външно не може да те засегне или да ти причини някаква вреда. Оня, външният, все някога ще умре, тъй като личността е временна, а ти самият — събрал ценен опит чрез нея — ще останеш със своите придобивки, разделяйки се с личността от даденото въплъщение и с тялото. Така ще се разделиш и с другите си две тела — астралното и менталното, защото всички твои обвивки са ти дадени само временно и не си струва да се приема ставащото с тях и преминаващото през тях за реалност. Но отъждествявайки се с непреходното в себе си, със своето висше „Аз“, със своята безсмъртна Индивидуалност, ти се издигаш над своята малка личност, която живее сега и си въобразява, че е всичко, за да се успокои след това завинаги в земята, от която е съставено нейното тяло, нейната външна земна обвивка. Размишлявайки така, макар и да продължава да се усеща болката, но отношението към нея ще се измени и ще се намерят сили да се превъзмогне, тъй като духът, който не умира, е по-силен. Така, отделяйки се от личността и разграничавайки се духом от нея, ще може да се премине победоносно през всичко и да се издържат всички изпитания. Защото е казано: „Отвърни се от себе си и Ме следвай“. (7.586)
Ние се интересуваме от външното „аз“ на близките Ни хора дотолкова, доколкото този външен човек е верен слуга на своята Индивидуалност. Нашата грижа е за вътрешния човек, за Егото, защото външният умира, а Егото продължава да пребивава в орбитата на нашето внимание и нашите лъчи. И нерядко се случва, че интересите на външното и вътрешното се разминават. Тогава в името на еволюцията на Егото се налага да се жертват интересите на личността. Затова Нашата помощ се излива съвсем не в това направление, в което очаква личното „аз“ на ученика или на този, на когото се оказва. Може още приживе, във физическо тяло, да се насочват стремежите към висшето „Аз“, без оглед на удобствата и желанията на малката си личност. В това се заключава и истинската самоотверженост и изпълнението на завета: „Отвърни се от себе си и ме следвай“.